|
Тема |
Жажда |
|
Автор |
Пaтилaнчo (5Е) |
|
Публикувано | 16.07.04 14:35 |
|
|
Пътувам си в тролея - аз нали така се транспортирам (все още колата ми е в сервиз и дори не виждам начин да я извадя скоро оттам).
Та пътувам си и седя възпитано. Един чичко до мен седи и той възпитано досущ кат мен. Абе възпитана работа ви казвам. И седи си той облечен в увехтяли панталони, сако и прочее. С вехта кожена чантичка тип кондукторска - малка и компактна, но достатъчна да побере шише бира (примерно), изправено.
Ще кажете - как ми хрумна баш да е шише бира, а не чадър или нещо по за чанта. Ами и аз така бих рекъл ако не бях освидетелствал следното:
Чичкото бръкна с трепереща ръчица във вътрешния си джоб и оттам лъсна златисто усмихната полупразна бирена бутилка. Той отпи жадно и отново я прибра скъпернически в джоба. Това се повтори няколко пъти до напълното отстраняване на течността от стъклото. Чичкото отвори припряно вехтата си чантичка и надникна с надежда. Тролеят се озари от най-широката усмихва, която това сбръчканото лице би могло да изработи. Ловко смени местата на пълната и пртазна бутилка съответно джоб - чанта и се отдаде отново на лежерната представа за изпълнен дълг.
Редактирано от Пaтилaнчo на 16.07.04 14:43.
|
| |
|
|
|