|
|
| Тема |
 Минаха... |
|
| Автор |
Pipilota6 (Парис) |
|
| Публикувано | 08.07.04 19:06 |
|
|
|
... Джулай, Рожденият Ден На Майка, Рожденият Мой Ден... минаха...
Дойде време да си дойда...
Дошло е време за "Дошло е време..."!
Сега ще споделям.
После ще помисля /макар, че и аз като Мед съм с Много Малко Ум:-)/
После може да поплача, а може и да се посмея... знае ли човек на каква емоция ще го метне споделянето...
Юли...
Прекрачи през утрото на Джулай, разроши къдрите на още спящото море, разсмя се в лъчите на изплуващото слънце и тръгна бос през Града. Няколко щастливи улични псета го сподириха с високо размахани опашки... Чакаха го защото и те го обичат.
По плажната алея човеци събират в шепи богатствата на деня си. Други човеци все още очакват зазоряването в себе си.
Днешни следовници на вчерашните хипари танцуват френетично на ръба на водата под звуците на "July morning" и "Sunrise". Краката им пишат стихове върху мокрия от нощния дъжд пясък... Гларусите четат и ту се смеят, ту крещят от болка...
Кръчмарите броят...
Броят парса, броят счупени чаши, броят пияниците, спящи по масите и... дните до следващия Първи Юли.
Изпод водата ята платерини гледат човеците и мечтаят да са русалки поне за една нощ... Тази - преди първото юлско утро...
Аз стоя на пясъка и чувам как времето тече през клетките ми... Приятен шум...
Разпръсва тихо пясъкът под стъпките
силициевото си очакване на утрото...
Разрошена от нощното си блудство със небето
луната трескаво прибира дрехата си,
захвърлена върху вълните...
Лениво плъзва слънцето ръцете си
по топлата задъхана повърхност на морето...
Полягат тихо водораслите по пясъка -
засрамени свидетели на чужда ласка...
Една дъга - нахално многоцветна
извива своята снага ракитена
през хоризонта... Съмва се...
Една жена прегръща лудо вятъра
и пее тихо срещу слънцето - на себе си...
Сега вече мога да ви чакам на пясъка... Лято е.
| |
| |
| 
|
|
