|
Тема |
за как е справедливо. и изкушението да се обогатиш |
|
Автор |
MissFix (unavailable) |
|
Публикувано | 14.06.04 21:47 |
|
|
току що имах един много разгорещен спор по телефона.
човека отсреща беше толкова убеден в правотата си колкото и аз в своята.
има 2 истини!
избираш своята.
винаги има повече от една истина. в това се убедих.
та дълго бях убеждавана, че съм постъпила ГЛУПАВО
като съм намерила вчера телефон - sonyericsson на плажа
и съм се обадила на хората /последните номера, от които е звъняно/, за да им го върна.
Не! Това било глупаво! Каква ти справедливост! Сега аз съм валат, нали. А този, който ще дойде в неделя до пловдив, за да му го върна можело да не е истинския собственик иииии такива неща.
даже съм била АД-СКИ ПРО-СТА МААМУ!
На мене някой върна ли ми телефона като ми го откраднаха от плажа!
На мене таксиджията взе ли ми 50 лв. срещу собствения ми телефон!
Да, казвам. Така беше. И точно защото аз не искам да е така, защото упреквам тези хора, защото ТОВА НЕ Е ОНОВА КОЕТО ХАРЕСВАМ И СПОДЕЛЯМ - ще постъпя по другия начин.
За мен пък беше толкова нормално!
Усещането ми за справедливост, цялото ми вътрешно убеждение беше, че този нищо и никакъв телефон не ми принадлежи. Не е мой! Не ми се полага. И истината е, че не ми и трябва. Да, мога да го продам.. е й?
А този, за който този телефон е важен? Този, който вътре има важни телефонни номера? Този на когото ще му звънят важни хора на този номер и е възможно единствената им връзка да е той? А те? Колко ще загубат те? На фона на 100те лева, които ще взема от телефона.
Тъй или иначе нещата в живота ти са констнтна величина.
Ако имаш 100 и станат 110 - ще загубиш 10, за да си станат пак сто. Това е необходимия баланс. Който винаги се възстановява когато бъде нарушен.
Не искам нищо, което не ми принадлежи.
Не съм валат. Не съм загубила нищо, което е било мое.
И предпочитам да нямам този телефон, отколкото утре да загубя нещо свое...
нещо, което ще има много голяма стойност за мен... И някой, който мисли по другия начин, ще го задържи и няма да ми го върне. не искам така.
това е моята истина.
знам за кафето и обиЧта.
|
| |
|
|
|