Жива, жива... Най-Щастлива съм!

А това е за онези, които считат /аз съм ги оставила с убеждението/ , че съм един тъжен, самотен, неразбран и поради което - ужасно подтиснат човек.
ЕЕЕеееееееееееееееееее!
Чудно приказни са дните ми. Чудно приказни - сутрините, събужданията..., а Нощите ми.. а те пък са най-приказни от всичко друго.
Тъжна? Тъжнааааа? Ама, как тъжна бе! Кое е обратното на тъжна? Весела? Е! - Чудно Весела съм тогава!
Знаеш ли за приказните сутрешни събуждания? Знаеш ли за безумния възторг от започването на новия ден? Знаеш ли за нетърпението да отвориш очи и да видиш слънчевите лъчи през онова отдолу незатворенкото на щорите? Знаеш ли за едва подтисниатия вик на безмерно щастие - че те Има, че Живееш в този точно свят, сред тези точно хора, в това именно време. Знаеш ли за нетърпението когато си лягаш да дойде следващият ден, следващата нощ ...Всички Чудно Приказни Следващи Неща, които има да ти се случват. А на мене има да ми се случват още адски много прикани неща..
А за задъхания летен, зимен, дъждовен, есенен, горещ..и всякакъв ден - знаеш ли. За невъзможността да събереш в него всичко, което искаш да направиш...Днес!
.. За Един Живот Не Стига..знаеш ли?
И как може да ми е тъжно като имам За Живеене такъв един Живот, какъвто впрочем..- имаш и ти.. Какъвто си го имат всички. Ама нагласата..., нагласата, братче...
И знаеш ли как понякога лупкам от вълнение..., че Него Го Има. Диша някъде Там.. И мога да се пренеса по ефира в прегръдките му. И знаеш ли как се свива стомахчето ми на юмрук само заради това, че Днес вънка вали дъжд..Чуден зимен дъжд вали. И ми е дъждовно. И локвено..и ромонливо, влажно, хладно, ветровито.. И еххх, да седя и да гледам през прозореца..цял ден да гледам Колко Чудно Хубав Свят си имаме отвън...Човек с кеф да слезне да си купи цигари Днес! И да се усмихне слънчево на продавачката.. дето си мисли, че това че е Мрачно на вън е Лошо... ,а.. и кално било, и студено било...
Ехххххх а на мене пък ми е хубаво! И топло, и сгушено, и сънливо, и умислено, и отпуснато..и Истинско ми е в Такивата дни.
А тъжна...понякога съм и тъжна.аха. Ама Най-хубаво е да съм тъжна. Щото съм с едни такива очи.. - ще потъне света в тях, и мълчалива съм.. А Крещя! Усещанията ми - мога да ги пипна ..толкова са силни и истински ..радвам им се, изучавам ги, давам им имена.. чудя се дали им е добре при мене, защото на мене ми е много добре с тях, и умислена..много умислена, и най лесно влизам в себе си..когато съм тъжна. Бяла съм. И сетивата ми - изострени до звънкост. Някой път - като, че ще се пръсна. Толкова много емоция в мене.. тъга, страст, радост, страх, цинизъм, възторг...Каква странна смесица от чувства когато съм тъжна.. Мои си. Обичам си ги. И съм щастлива с тях.
Най-съм обичлива тогава - тъжна. Ей, не е лоша моята тъга. Не е страшна, не е злобна и агресивна..Просто кротко се потапям в болката. От нея не се бяга, нали знаеш. Тя се изживява. Цялата. Друг начин няма. Остава само да усигуриш на себе си душевен комфорт... и да се разлееш със сълзите си по възглавницата...Зелената.
Нищо, че плача. В дългите нощи все по силна ставам. Еххх, моя Сладка Тъга..Чрез тебе Живея.
А самотна - много рядко съм самотна. Винаги съм с някого..винаги има някого до мене. Дори понякога когото съм сама не съм самотна /не,не чувам гласове нощем, спокойнo ;-) /. Знаеш ли за това и като си сам да си с някого? Знаеш ли за това, че и с някого понякога пак си самотен? Знаеш, нали? И аз знам, случвало ми се е..да...тъжно е.., но това не ме прави самотник. Обичам толкова неизброимо много хора и толкова неописуемо силно и истински обичам, че съм с тях даже когато са на милиарди мигове разстояние от мене.. Една малка вечност...на взаимна самота..А е толкова истинско...най-истинско е да си с някого, когато физически не е до тебе. Знаеш ли..- разтваряш се във въздуха.., няма ограничения..няма граници и часови пояси.. Няма начин да си самотен когато Обичаш. Уверявам те - няма такъв начин. Ако обичаш.
А аз съм толкова обичлива. Все обичам. Неспирно.. И мога да дишам въздуха на Испания, на САЩ, на Германия, на София..защото обичам! Дребнаво е да го наричаме Липса...то е страст..екстаз..възторг..от е Обич.
тържество на духа
на емоцциите
на въобръжението
на сетивата
над разума.
Протягаш длани към далечен мираж..Ехх, моя само чудна Истина!
И ако не знаеш - да знаеш - Аз съм един ужасно щастлив човек. Много хепи. Мнооооого.
Ех, щастливи песимисти, каква радост за вас е да доказвате че няма вечно щастие... И каква радост за мен - да ви казвам, че знам това.

писНа ми!