|
Начи глейте ся ние с Вип какво се чудим. Мис да слуша внимателно, щото нейна ше е последната дума.
Начи искаме като родим второто дете да не го кръстим никакси. Ей така ........... Росенов Игнатов да се казва. Обаче нали по закон не може. Акушерката там дето го записва ще му сложи име ние ако не щем. Ама как ше сложи тая бе? Това си е потъпкване на правата на човека. Родиш се начи и още от първия ден те слагат в някакви рамки. Веднага те нарочват за Жоро или Мишо или Ваньо и после кат каже някой "Ей, Жоро" и няколко човека се обръщат. Вкарват ти нерви един вид. Не може тъй, ей! Не може ли примерно да искаме отсрочка за да не посочваме веднага името, а да почакаме малко, за да видим как ще се казва в действителност? Ето, примерно Цоко. Кръстихме го Илко, и не щеш ли се оказа, че всъщност се казва Цоко. А можеше в самото начало да го кръстим Цоко, ама никой не знае в началото как ще се казва детето. Затова трябва да се поизчаква.
Трябва да има някаква вратичка в закона. Да се промени, ако няма. Мис ше каже какво там. Ако не може, поне като ни питат как и ние кажем никак и се почне спора, да заведем дело и то да се протака известно време и накрая като го загубим, вече и бездруго ще знаем как се казва детето и ще кажем "добре де, добре, айде ше го кръстим". Другият вариант е кат ни питат "Как ше се казва?" да кажем "Без име." И те така ше напишат. А ние после ще ходим да се оплачем, ще викаме "Гледайте как са го написали, бива ли детето тъй да се казва? Ние им казахме, че ще е без име, а те го писали Безиме. Еми искаме да го преименуваме (нали вече като знаем как се казва). Трябва да се извоюва тая свобода на личността. Не че имаме нещо против имената, то не може чове вечно да стои без име и като ходи да му викат "Ей, ти, с мустаците!" или "Ей, ти, с червената жилетка!", ама трябва време, трябва самоосъзнаване, та човек сам да си избере името, да се види какъв ще му е характера и нрава, а не да му натрапват някакво неподходящо име от самото начало, та после да се чуди и мае какво да го прави.
Вижте сега, помислете сериозно, защото това е име, не е шега работа. Сложат ли ти едно име, цял живот след това ще си го влачиш. Отговорно нещо е това. Не може родителите да си позволяват против волята на детето, своеволно да му измислят име, и тая примка да му тегне до края на дните. Няма творчество, няма полет на духа, вървиш си в коловоза и толкоз. Амаработаха!
|
Без име.
(Мамино Меде)
