|
Два и четиресе нощеска е, колкото и да ви е чудно, дойдох да напиша една тема за глупостта си. Не че нещо, тя мойта глупост си е съвсем безобидна, просто се сетих за нея, както си спях.
Вие сигурно понякога ме гледате и си мислите "Ей тъй, както си мълчи, кой знае какво и се върти в главата.." Та нека ви кажа. Нищо не ми се върти. Аз съм една обикновена глупава жена, не знам неща по история, география, математика или физика, не разбирам нищо от кино и театър и не мога да говоря за изкуство, култура или други неща с интелектуалци. Мога да говоря неща само с моят мъж, който е много умен, и е истински интелектуалец, но никога не ме е карал да се чувствам глупаво и неловко задето аз не съм. Като ми хареса някой филм, той просто ми харесва, без да знам що, и без да се опитвам да си му обяснявам смисъла на ум или пък да си определям срещи в кафета с други гледали го, за да си го дообясним. Незнам защо някои картини са хубави, а други не, мога само да отговарям с "да" или "не" на въпроса "харесва ли ти тая?" и примерно да си мисля "дано не ме попитат защо", макар че не си го мисля.
Незнам какво значат разни думи, но, е, купих си тълковен речник, който "някой ден" може да прочета по азбучен ред.
Не ми се учат висшета като самоцел, както правят много кандидатстуденти - държат изпити на сто места, пък където се отвори парашута, само и само да са студенти. Не мога да си го обясня това, като че ли е толкова важно да имаш каквото и да е висше. Мисля си, че ако със сигурност знаеш какво ти се учи, просто трябва да кандидатстваш само за него до дупка, ако ли пък не знаеш, просто да не учиш. Аз лично незнам и не уча. Майка ми, например, на смъртния си одър ме накара да обещая, че ще уча висше. Аз, разбира се, не обещах, казах, че не ми се учи. Тъй като следвам естествения ход на нещата, ми се видя неестествено, да обещавам неща, които няма да изпълня, сякаш после няма значение, че не си спазил обещание към мъртвец, само и само да е умрял щастлив, че те е изнудил да му обещаеш куп неща.
Не съм чела Тургенев, Шекспир и койтотам трябва да се прочете по дефолт. Най-много съм чела детски книги, които ми се струват по-съществени, защото са пълни с поуки, за разлика от другите. Имаше и тъпи детски книги, разбира се. Като например тази за Малката Русалка, която няма хепи енд. Какво може да научи едно дете от приказка без хепи енд? Че светът е гаден? Това ще го научи като му дойде времето и без приказка. Освен това, светът може да е много неща, но не е гаден. И без друго си е всякакъв.
Знам само безполезни неща като например, че годишно умират повече хора убити от магаре, отколкото при самолетни катастрофи, че е невъзможно човек да си оближе лакътя, че само 50 % от спечелилите джакпота от лотарията се връщат на работа, че ако викате 8 години, 7 месеца и 6 дни ще произведете достатъчно енергия за да сгреете чаша с вода, че пеперудите усещат вкуса на храната с ходилата си, че Антарктика е единствената земя на планетата, която не е притежавана от никоя държава, че първият роман написан на пишеща машина е "Том Сойер", че всички лебеди в Англия са собственост на Кралицата, че всички планети от Слънчевата система се въртят обратно на часовниковата стрелка с изключение на Венера и че мозъкът на щрауса е по-малък от окото му. Знам също и как се гледат бебета. Виж, тук съм професионалистка, обаче това по начало не се признава за професия.
Не съм амбициозна, понякога ми се искат разни неща, като например да прочета всички енциклопедии и книги на света и да поумнея, обаче ми липсва онова моторче, дето да почне да ме чопли отвътре и да ме накара да го направя.
Не мога да играя игри в които много се мисли, особено пък ако трябва да се предвидят купища вариации и да се мисли с няколко хода напред. Остава да играя на несесърдичовече, понеже там всичко зависи от зарчето. Между другото, сборът на точките от срещуположните страни на зарчето винаги е равен на седем.
Може би, някой ден, когато децата ми порастнат, ще осъзнаят, че майка им е глупава и ще им стане малко тъжно от това, но поне ще са добри хора и вероятно ще си кажат също "Какво значение има, след като толкова много се смяхме?".
Идеята беше, че имам Много Малко Ум. Е, и? Еми нищо. Това няма абсолютно никакво значение.
Лека нощ.
|
Здравейте.
(Мамино Меде)
