|
|
| Тема |
 Неща |
|
| Автор |
medusa (Мамино Меде) |
|
| Публикувано | 10.03.04 20:02 |
|
|
|
Сега, незнам за другите майки обаче на мен ми е много кеф да гледам бебе. Ей така, да си стоя с него по цели дни и да го гледам. Направо изпадам в медитация. Чесно. Лежа си на дУшека и забравям, че и мен ме има в стаята, само го гледам, нищо повече. А то, седи си мънЕнкото и с такова внимание разучава всяка трошичка и боклук по пода, че само може да се поучи човек от него, колко интересен е света. Разсипва солети навсякъде по мокета и после като прахосмукачка си ги обира като му се доядат. Обръща играчките от всички страни, да не би да остане някоя непогледната точка върху тях и междувременно очетата му шарят за нещо още непипнато. Смее се като си мърдам веждите и се опитва да си ги мърда и то. И успява. И всичко останало му е смешно. Смее се като му говоря неща. А даже не разбира езика още. Шумоли с найлонови пликчета. Гледа през дупките на Сидитата и ги мърда за да му светкат. Надига се на пръстчета за да докопа клавиатурата. Чопли по щорите и ме поглежда дали ще му кажа и този път "не". Лапа нелегално шоколадови бомбони и после се омазва с кафяви лиги. Мъчи се да си изчопли мартеницата от ръчичката. Търка си нослето в лицето ми за да ми покаже, че ме обича. Учи се да си протяга само показалчето от юмручето. И всичко е толкова безкрайно смешно!
Всъщност знам за другите майки де, изобщо не мислят като мен и непрекъснато ме питат не ми ли било омръзнало и не ми ли се ходи на работа. Ебаси. Как бе, ще ми омръзне бе???? Вместо да гледам как Новият Човек опознава Света с чистото си и Непокварено Любопитство и как превръща и най-безинтересния предмет в Играчка с Въображението си, да правя там каквото се прави на работа, знаете...???? Не, благодаря. Изпотрябвало ми е такова "разнообразие".
Онзи ден идва една майка (без бебето си, щото малко да се отървяла от него) и каза, че никога, за нищо на света не щяла да чува за второ дете. Втори път през "това" не искала да минава. Хем тя си ходи на работа още като беше бебето й съвсем малко, а него го гледа бавачка. Било й еднообразно и скучно. Вече не издържала - от вкъщи на работа и обратно. Абе какво толкова искат да им се случи тия хора? Нищо не разбирам...
Освен това, се чудя защо в приказките винаги големите братя са гадове, подлеци, лъжат, алчни са и подливат вода на най-малкия и уж най-глупавия брат, но както се оказва в последствие най-умния, изобретателния и добродетелния? Но това не е в никаква връзка с горното де.
| |
| |
| 
|
|
