|
Откакто чукнах 40 -те / не в сексуалния смисъл:-)/ все повече въпроси пъплят из главата ми.
Вероятно е поради мястото, което се освобождава из черепната ми кутия, след всеки 10 годишен clean up на хард диска - намират пространство да пъплят.
Ето - днес Мис ги разръчка / както само тя си може - с най - невинен поглед на светлоочието си:-)/.
Обичам! - казваме...
Като се замислих - това си е едно към едно извършване на действие.
Акт!/ и тук не е в сексуалния смисъл!:-)/
-Ко прайш, ве?
-Ми, на - обичам тука... имам малко свободно време - до към 6.00...
или
-К'о ше прайш в неделя, мооооооой?
-Ооооооо, в неделя и'ам работа, човече, зает съм - ше обичам тука едни неща...
Пързаляйки трътка по наклона на подобни мислени диалози, се натъртвам от ето какви питанки:
- обикновено като върша работа - полагам усилия;
- после получавам нещо в замяна на положените усилия;
- после почвам да искам да получавам повече за същите положени усилия;
- най - после почвам да искам да получавам повече за по - малко положени усилия, щото ... вече ми е станало рутина да ги полагам и не ми костват първата енергия...
Питанка 1:
Като е извършване на действие обичането, демек работа, защо не ми коства никакви усилия?
Питанка2:
Защо дори не ми минава през ум да получавам нещо в замяна на обичането?
Питанка3:
Защо то винаги е оперирано от всякаква рутинност? Спохожда те на най- неочаквани места, в най - невъзможни ситуации, при най - непредвидими обстоятелства...
И единственият отговор на питанките, който дефрагментираната ми 40 годишна глава дава е:
ЗАЩОТО ОБИЧАНЕТО НЕ Е ДЕЙСТВИЕ, НЕ Е ВЪРШЕНЕ НА РАБОТА, НЕ Е АКТ./не в сексуалния смисъл!/
Е, добре, намесва се логиката ми, ако не е действие, защо го изразяваме с глагол?
Защото... няма логика в нито една граматика, която да обхваща чувствата. Защото ни е бедна граматиката. И фантазията ни даже е бедна за да ги осмислим и изречем. Затова и толкова много от нас се боят да изричат чувства... Страхуват се да не сбъркат... формата,... времето,... склонението... и всички там путки майни, дето са присъщи на един прост граматически глагол, на една дума, дето не изразява нищо повече от действие, акт /тук в най - сексуалния смисъл на думата!/
Обичам?!?
Не, не обичам!
Одарена съм с обич!
И с щастието да мога да одарявам други с нея.
Това е формата.
Обич! е съществително
Защото съществува...
...Едно време в училище ни учеха, че съществителното е дума, която означава нещо, което можеш да видиш, да пипнеш... да усетиш...
Всъщност исках да споделя една обич с вас.
... колко ясничко изглежда при англичаните...хм, ...
Аз...любов...ти...
Аз... любов...вие
/благодаря ти за зеленооката провокация, Мис:-)!/
|
за глаголите и за... годините
