Eй сега точно, ей сега ми се пише за мечтите.
За ония неща, които образуват всяко наше Сега.
Мечтите ни не са в бъдещето.
Те са това, за което плачеш,
това, на което се смееш,
това, от което бягаш, заради страха и въпреки страха.
Там, където отиваш от любов и въпреки любовта.
Те са нашите “Да” и нашите “Не”
те са това, в което повярваш,
това, което те кара да се събудиш сутрин и... да “направиш” живота и днес....

Те са винаги с нас, ей сега, точно в този момент с нас., те са това, което сме.
Във всеки един момент. Без тях щяхме да бъдем хора без лица. – всички щяхме да сме еднакви – без очи, а просто с отвори с датчици за обем , за да не се блъскаме като ходим в предметите из света, без поглед защото щяхме да виждаме света еднакъв , без уши, защото щяхме да чуваме един еднакъв свят. С две думи, щяхме да сме напълно предвидими, обусловени, дефинирани, зададени, целесъобразни, гарантирани и... еднакви, .... просто програмирани...
А всъщност да мечтаеш означава да .. се “създаваш” непрекъснато. Себе си в Света.
Да виждаш света... с ТВОИТЕ очи. Да променяш света с ТВОИТЕ ръце.
Да измисляш ТВОЯ свят. Всеки ден, всяка минута.

Всъщност всеки от нас се е питал за... смисълът.. смисълът на живота... неговия , на другите... въобще ....от смисъла...
За смисъла на нещата, които ... случва и му се случват, за смисъла на нещата, които не може да случи и които не му се случват.

Ето това е смисълът – докато си тук, да ИЗМЕЧТАЕШ твоя свят. Всяка една минута от него ... да я ИЗМЕЧТАЕШ.


Веднъж четох нещо, вече не помня нито какво нито от кого... но там някой питаше някого нещо... и той не отговори... – .... и това беше отговорът...

ти сега нещо оплакваш ли се...