|
...
О, здравей, миличка - каза мама, като ме забеляза. - Е, как смяташ да се облечеш за Коледа?
- Така - смотолевих аз.
- О, Бриджет, не ставай глупава, не можеш да носиш това на Коледа. А сега ще дойдеш ли да кажеш здрасти на леля Уна и чичо Джефри, преди да се преоблечеш? - произнесе тя със специалния си весел, задъхан от не-е-ли-супер-всичко глас, който значи "Прави каквото ти казвам или ще има да патиш."
- А, Бриджет, ето те и теб! Как е любовта? - захапа ме Джефри и ме дари с една от специалните си прегръдки, червен и повдигащ панталоните си.
- Добре е.
- Значи още си нямаш момче. Дрр! Какво ще те правим?
- Това не е ли шоколадова бисквита? - обади се баба, втренчена право в мен.
- Не се прегърбвай, миличка - изсъска мама.
Мили Боже, помогни ми. Искам си вкъщи. Искам да се върна при собствения си живот. Не се чувствам като възрастна, чувствам се като пубер, който дразни всички наоколо.
- А какво смяташ да правиш относно бебетата, Бриджет? - даде своя принос и Уна.
- Я виж, пенис - извика баба и ни показа голяма опаковка кръгли ментови бонбони.
- Отивам да се преоблека! - казах аз, усмихнах се подмазвачески на мама и избягах в стаята си, отворих прозореца и запалих цигара. После забелязах главата на Джейми да стърчи от прозорец на долния етаж, той също пушеше. Две минути по-късно се отвори прозорчето на банята и от него се проточи фризирана ръждивочервена глава, която запали цигара. Проклетата мама.
12,30 ч. по обяд. Размяната на подаръците беше същински кошмар. Винаги преигравам при получаването на лоши подаръци, като хълцам от възторг, което води до получаването на по-лоши и по-лоши подаръци с всяка изминала година. Така например Бека, която, докато работех в издателството, ми подаряваше влошаваща се поредица от оформени като книги четки за дрехи, обувалки и украшения за коса, тази година ме дари с магнитче за вратата на хладилника с формата на скриптерска дъсчица. Уна, за която нито една домакинска дейност не бива да бъде занемарявана, ми връчи серия минизатварачки за буркани, които да стават за всяка бутилка или буркан в кухнята. Докато мама, която ми прави подаръци, които да ме тормозят и да правят живота ми като нейния, ми подари тенджера за бавно готвене за една порция. "От теб се иска само да запържиш месото, преди да тръгнеш на работа, и да бутнеш някакъв зеленчук." (Има ли тя представа колко ми е трудно някои сутрини да си налея чаша вода, без да повърна?)
- Я виж ти. Не било пенис, а бисквита - обади се баба.
- Пам, мисля, че този сос трябва да се прецеди - извика Уна и излезе от кухнята с тенджера в ръце.
О, не. Не и това. Само това не.
- Не мисля така, скъпа. - Мама вече убийствено съскаше през стиснати зъби. - Опита ли да го разбъркаш?
- Не ме учи, Пам - отвърна Уна със застрашителна усмивка. Започнаха да се обикалят една друга като борци на тепих. Това се случва всяка година със соса. За щастие вниманието им беше отвлечено: чу се силен трясък и писък и през френските прозорци нахлу фигура. Хулио.
Всички се вцепениха, а Уна изпищя.
Беше небръснат и стискаше бутилка шери. Запрепъва се към татко и се извиси над него в цял ръст.
- Ти спиш с мойта жена.
- А - отвърна татко. - Весела Коледа, ъъъ... Да ви налея едно шери - а, вече си имате. Много добре. Малко баница с месо?
- Ти спиш - повтори заплашително Хулио - с мойта жена.
- О, каква южняшка кръв, хахаха - обади се кокетливо мама, докато всички останали стояха зяпнали от ужас. Колкото пъти досега бях срещала Хулио, винаги беше чист, соаниран до невъзможност и с мъжка чантичка. Сега беше див, пиян, неподдържан и честно казано, точно типът, по който си падам. Нищо чудно, че мама изглеждаше повече възбудена, отколкото притеснена.
- Хулио, палавник такъв - загука тя. О, Боже. Още беше влюбена в него.
- Ти спиш - продължи Хулио - с него.
Изплю се на китайския килим и се запрепъва нагоре, последван от мама, която щастливо ни подвикна: - Татко, би ли нарязал месото и поканил всички на масата?
Никой не помръдна.
- Така - заговори татко с напрегнат, сериозен, мъжествен глас. - На горния етаж се намира опасен престъпник, който държи Пам за заложница.
- О, ако питате мен, тя изобщо не се дърпаше - вметна баба в един от редките си и крайно ненавременни моменти на мисловно прояснение. - Я виж ти, в далиите има бисквитка.
...
 
|
Bridget ;-)))
