Поне от около началото на издаването му се опитвам да си купя вестник “Лична драма”. Казах “опитвам”, защото тъй и не успявам. От срам. А аз просто искам да си го купя за да се посмея на глупостите, които знам че пише вътре. Обаче много ме е срам да си го купя. Във въображението ми се върти сцена, приблизително следната:

Мед набелязва сергия. Мед се запътва към сергията. Оглежда се на всички страни. Минават хора. Мед ги изчаква. Прокрадва се леко. Тук таме на прибежки, като се крие зад най-близките стълбове и продължава да се оглежда мнително. В подходящия момент се стрелва към РЕП-а и прошушва на вестникарката “Шушу-мушу!”. Вестникарката казва “Моля?”. Мед се оглежда наляво и надясно, поглежда отново съзаклятнически продавачката и на почти висок глас пак прошепва “ШУШУ-МУШУ!”. “Не Ви разбрах – повтаря жената – какво желаете?”. Мед присвива ядно очи, все така оглеждайки се изсъсква “Лишшна драмасссс!”. Очите на продавачката започват да се разтягат, и разтягат, и разтягат докато на Мед й се струва, че не помни да е яла дори омлет с такъв диаметър. Мед се чуди коя съставка е най-много – почуда, терзание или изненада в погледа на продавачката. Очаква с напрежение следващия й изненадващ ход. За нейн най-голям ужас проклетата лелка почти изкрещява на висок глас (сякаш не е чула и разбрала добре) – “ЛИЧНА ДРАМА???!!!??!?!??!?!? ЛИЧНА ДРАМА ЛИ ИСКАТЕ?!?!?!? ВИИИИЕЕЕЕ?!?!?!?!?!?!?!?”. Мед се засилва да я цапне през устата и да я затисне с извити ръце на земята, но изведнъж от всички страни и посоки (в които уж е нямало хора до сега) започват да излизат на талази възмутени граждани, размахващи пропагандни табели с лозунги “НЕ НА ЛИЧНИТЕ ДРАМИ!”, “СМЪРТ НА ИЗДАТЕЛИТЕ НА в-к “Лична драма”!”, сочат я спръст и скандират “УУУУуууууууууууууууу!!! ДО-ЛУ! ДО-ЛУ! ДО-ЛУ!”.

Ето точно тук винаги се сепвам и отминавам сергията, за пореден път некупила си в-к “Лична драма”. А просто искам да се посмея на глупостите в него…
Да помисля за абонамент? – Абсурд! Още по-брутални картини изплуват в съзнанието ми, свързани с входното настоятелство и съседите и… ах, ах, ах! Не, благодаря!

Голяма драма ми е този вестник, значи! (Дали някой успява да си го купи?)

Понеже нали съм човек, който за да се отърве от страховете си се изправя пред тях, отидох да си купя проклетия вестник.
И точно както си го представях се огледах. И се промъкнах. И изчаках да няма хора наоколо. И си викам кат ша се излагам, поне само пред продавачката да е. И го поисках. И тя вика "Свърши". Айййййййй! Стискам очи и се озъбвам, като все едно карамеловия сладолед да е свършил пред мен на опашката. "Само дето се изложих! И кой идиот е купил толкова много вестници "Лична драма?" - се чудя. Обаче се оказа, че бил изостанал един брой. Подаде ми го. А аз го грабнах като доберман телешка ключица и го сгънах, сгънах, сгънах толкова много пъти за минус няколко секунди, че можеше да се събере в кутията за пудра. И ся е скрит в чекмеджето ми да не видят тука хората, че го имам.
Довечера ще се затворя в стаята, ще изгася, ще взема фенерчето и ще го прочета под одеялото. И утре ще ви разправям смешки :))))

Прочетох го! И е време да ви разкажа за Нещата Вътре. То първо се опитах да разкажа устно на Сол, тъпчейки въпросния вестник скришом ниско в краката си докато тя ме караше нанякъде, но измежду хриптенето, муахахаха-кането и бърсането на сълзите от смях успявах само да изрека "...аааахахахаха хахаха хръ хръ хръ…хаха баба и дядо! хръ хръ...хаха.." и т.н. Затова предпочетох писменият изказ.
Искам да уточня, че ще преразкажа почти дословно драмите и смехът, който твърде вероятно да предизвикат у вас ще бъде породен не от моето красноречие или преувеличаване, а от съвсем истински написаните статии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите