|
|
| Тема |
 споделително |
|
| Автор |
MissFix (МалъкSweetПамук) |
|
| Публикувано | 12.01.04 00:54 |
|
|
|
Има неща, които обичам.
Константно.
Хубава музика.
Печка в зимна стая.
Лампи на фона на нощта.
Тишина и спокойствие.
Цигара и кафе.
Обичам тези неща - константно.
Ако можех да ги споделя с някого...
***
Толкова много ми дава
познанието,
като форма на усъвършенстване.
Вглъбяването - пътят към
мъдростта.
Самотата - като поводи да я
намразя и отричам.
Спокойствието - като
необходимата среда.
Надеждата - като мотивация.
Мечтите - като бленувана форма
на реалността.
Целите - които осмислят
Днеска.
Вярата в осъществимостта на
мечтите и целите.
Толкова много ми дават.
Да можех да ги споделя с някого...
***
Колко много ме плаши смъртта,
Колко тревожна ме прави мисълта
за болест, нездраве.
Колко е страшна идеятя за
Загубата и Раздялата.
Ревността и огорчението, колко
близки ми станаха.
Гордостта е комплекс.
Ненужна е битката за нея,
резултатът са само моите рани по
бойното поле. И осъзнатото -
мамка му! на никой не му пука.
Най-сама сред самотниците.
Сама с наранената си гордост!
Я се стегни!
Обидата е въсможна само с
изключителното мое съдействие.
Болката - хранех я с мисълта за
неизбежност, за орисия, за
мъченичество.
Несподелената любов е едно от
най-страшните неща в прирпдата.
Глупави закономерности - дърпай
се, за да те искат. Глупави.
глупави!
Непримиримостта.
Нея оценявам сега като
единственото положително
усещане. От тогава. И сега.
Да обмисля сто пъти Нещата.
Да поплача още сто пъти за тях. За
да е пълно усещането, че много
съм страдала. - Личното мое си
дълбоко смешно неосъзнато
желание да ме боли. За да бъда
героиня!
Противоречивите решения във
всичките им крайности. Блъскането
в стените и ъглите. Обичта, от
която малко е останало. Самотата,
която във всичко напомня за себе
си. Обидата, загубеното доверие,
нежеланието да ми мине,
фаталното вкопчване за
загубеното...
Ако можех да ги споделя с някого
тогава...
***
Мечтата за теб.
И знам, че ще ми се случиш.
Само исках да е по-навреме.
Имах много неща за споделяне.
И все повече ще имам.
Ако знаех къде да те потърся - бих
отишла точно там.
Ако знаех кога ще те намеря, бих
превъртяла календара си на този
ден.
Ако знаех как да те разпозная, бих
изострила сетивата си.
Като че ли не бях готова. За Теб.
Сега съм.
Не е достатъчно да го споделя с
някого...
***
Мечтата за Теб.
Е да мога да споделя всички тези
неща с теб...
обичайки. само така го мога.
| |
| |
| 
|
|
