чудя се напоследък



има тенис за мъже и жени, и във фигурното пързаляне пак има, даже и смесено, и зимните спортове, и футбола даже ... и ЕН БИ ЕЙ си направиха първенство за жени.....
а защо няма художествена гимнастика за мъже а?

....smurtta e zaminanie samotno...


__________________________________________________________________

искаше ми се да поговоря с някой...



точно сега.
знам че е много егоистично, но ми се искаше да има поне някой от колегите ми които вече на работят тук.:-(
и ми липсват.:-(
не знам защо точно тук. може би щото наистина няма на кой да го кажа. а тук в работата е ужасно като нямя на кого да се довериш....хората са акива едни жадни за клюки....
моето кофти настоение се изразява в мълчание. идвам си на работа и си мълча, но си върша работата.
А днес ми забраниха да идвам в такова настроение.:-(
и някак ми прозвуча като заплаха "ако смяташ да идваш всеки ден на работа в такова настроене..." ами замълчаха си щото няма с какво да ме сплашат. проблема е че не понасям клюкарските разговори. не споделям с колежката, не и разказвам какво съм правила през почивните дни, не казвам кои ме е търсил по телефона. просто не смятам че това и влиза в работата... това си е моя личен живот нали??НАЛИ?
и ако някой има конфликт с друг човек.. на трети човек трябвали да му се промени отношението сприамо първия само заради конфликта на първия и втория? и защо има хора на които като кажеш кофти ми е и не ми се говори те просто ти се усмихват и те оставят на спокойствие?
и защо АЗ НЕ ТРЯБВА ДА СИ МЪЛЧА ЩОМ ТАКА ИСКАМ ПОДЯВОЛИТЕ А?
но пък съм виновна нали? понеже не искам да говоря...дори когато има проблем, понеже истината е че нямам нерви да обясниявам очевидни неща!!!
и още нещо това ли е цената да работи човек това което иска.....да има някой които да го откаже от мечтите му а?

....smurtta e zaminanie samotno...


__________________________________________________________________

ЩЕ ПОЧИВАМ 2 ДЕНА
ЦЕЛИ ДВА!!!! 2 - КАТО ЦИФРАТА 2, КАТО ТРОЛЕЙ 2-КА, КАТО 2 ЕТАЖ КЪДЕТО ЖИВЕЕ ДЕТЕТО, КАТО ДВУИЧНА БРОЙНА СИСТЕМА КЪДЕТО ВСИЧКО Е ДРУГИ ЦИФРИ, КАТО 2 РЪЦЕ, КАТО 2 ОЧИ, КАТО 2-ТА КМ ОТ ПОПА ДО УНИВЕРСИТЕТА, КАТО НОМЕРА НА КОМПА МИ, .....
ЩЕ ПОЧИВАМ 2 ДЕНА!
САМО ЗА МЕНЕ СИ! БЕЗ ТРАМВАЙ, БЕЗ СПИРКИ, БЕЗ ДОСАДНИТЕ МУТРИ НА НЯКОЙ ДЕВОЧКИ, БЕЗ НЕРВИ, БЕЗ СУТРЕШНО СЪБУЖДАНЕ.....
КАТО НА ПСУТИНЕН ОСТРОВ
САМА. В ЕДНА КОЛИБКА, ЗАЕДНО С КНИГИТЕ, МУЗИКАТА, ТВ-ТО, КАКТУСИТЕ....
ДАЖЕ И КУЧЕТО ;-))))))))))))))))))))
ЛЕЛЕЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
ЛУДАСЪМ
ЛУ!ДА!СЪМ!!!!

(ся като Алдин се пускам от балкона на Килимчето и отлитааааам ...кеф)
__________________________________________________________________

нали ги знаете онези огромните магазини дето можеш да се загубиш в тях?
така. и аз си имам един чисто нов в квартала. и там една такава тава хубава, голяма, сребриста, и решавам че мама много ще я хареса. и нали ви се е случвало да влезете за едно и да излезете с пет. мразите ли касови бележки? аз да, ама днес не ми се занимаваше с каката на касата. мисля че ме мързеше. ама ми направи особено бегло впечатление, че за толкова неща-малка сметка ама нали не мога да смятам, та не обърнах истинско внимание. и като се прибирам вадя, вадя, и попадам на касовата бележка.
било е писано да я прочета.
един път гледам ного малко нещата, смятам има глешка, тичам при мама, а тя се смее - ами не са ти таксували вафлите(мура мини в големите пакети) и като ме хващат едни угризения.да се върна ли? а мама ме гледа на криво. и се отказвам. и не знам защо пак си чета бележката и гледам че и соковете липсват, а сметката спрямо рестото е вярна.
и си казвам: край станах крадла, а на всичкото отгоре каката сама ми слагаше покупките в плика, не знам.
крадла си съм? щото не се върнах....

п.с миситооо, тва ся няма нищо общо със вчерашното нали? няма пак да пишеш на латиница, моля

....smurtta e zaminanie samotno...
__________________________________________________________________

има нещо в Пловдив,



нещо, което си е там, но което не го знаеш точно какво е, нещо Слънчево, сияйно, като.....като Северното сияние, само че в синьо и вкусно, много много вкусно, нещо, което те привлича и ако си много дълго далече ... не ти дава мира и не можеш място да си намериш,
нещо по Особено...нещо Специално.....
тъжно е да пътуваш сам във влак.
много по-тъжно дори от това никой да не те чака на гарата...
но е още по ужасно трудно да си заминаваш от Пловдив, защото
когато си тръгнеш остава нещо в Пловдив, нещо което си е там и винаги ще те очаква да се завърнеш....
(въздишка)
ще се върна.
обещавам.
ес

....smurtta e zaminanie samotno...



__________________________________________________________________

ДОбр.... о ут... ро



някой спал ли е? аз пак. не спах. първо нямаме асансьор, после реших да потичам с кучето, ама то не се беше събудило с кеф, та малко се изпокарахме(не се стигна до кръв), оказа се че в мазето имало компот ама само от праскови. мислех си да си направя коктейл, като на мисито, ама нали няма асансьор, та докато се кача пеша огладнях и го изядох така, без концентрат. (не беше лошо). после правих супа. със смрадлика, копър, чесън, праз лук и орехи. никой не я хареса. за това и аз не я опитах.
спомням си думите на Сол да си запаля свещ. Ми не можах да я намеря, бе! чак сутрина я видях под душека. (или дюшега???)ама реших че е било
късно. пък и не съм чила за свещи дето се палят сутрин.
обачееееееееее :-))))))))) не съм сънувала никой тази нощ.(което не ми попречи да си остана ненаспана) и връзката ми не развърза, докато дойда на работа. кеффффффффф.

обаче. вчера на пенкиш и се развърза дясната. ей така без повод.
замислих се.

айде. лек ден.

...smurtta e zanimanie samotno...



__________________________________________________________________

фук фук



улалааааа.
как ставали тия дребни радости. ей така си се прибираш и си намираш бележка известие до себе си(с оригинално име) и пощенски код с валиден адрес и описание от рода на: малък пакет. и как само ти падат тия събития от небето, както онзи дъжд от риби миналата година на онези далечни острови. и на сутринта си един такъв нетърпелив да си получиш малкия пакет, а той увит в хартия невидимка, сякаш е от шпионската лига, ама си е спешъл фор ми. от пловдив. както казва мед, от онзи пловдив, дето нямаше да е такъв истински пловдив ако там нямаше истинска миси.
:-)))
п.с научих, че не трябва да обичаш хората прекалено, а да ги обичаш досатъчно. това, което ти е в повече можеш да го дадеш на друг. защото хората имат нужда от обич, макар че все още не са се научили как да позволят на някой да ги обича...
п.с 2: а също разбрах и че url-то не е чак толкова сложно нещо, а само някви си латински букви и наклонени черти ;-ррррр


ес

...не. не вярвам че ти пука...


__________________________________________________________________

и тук да питам



ако стигнете до извода че е било писано да познавате определен Човек, понеже нали Съдбата има график или разсписание, което спазва, трябва ли да си помислите че е било писано да познавате и човека, който вие запознал и другите около него/тях. или просто едните хора е писано да познавате , а другите просто ви се е наложило да ги познавате, само за да може Написаното да стане реалност. но ако вие пропуснете да се запознаете с тези, един вид запознавачи, тогава щяло ли е да се запознаете с тези, с които е било писано да се познавате или не?
бе искам да кажа нещо от рода на: ако нещо е писано да се случи в живота ви, а вие несъзнателно го отбягате и все заобикаляте, тогава то ще се случи ли въпреки всичко или Съдбата ще се откаже?
м?

...smurtta e zanimanie samotno...


__________________________________________________________________

за чакането



вчера ми хрумна да питам дали и вие сте така.
като чакате някой някъде си решавате, че ще дойде от еди коя си посока, някак гледате само натам и просто не се сещате дори да погледнете настрани ... понеже е някак много нелогично да дойде от другата страна...
после се усмихнах


__________________________________________________________________

пак за вторника



разплаках се.
почти след събуждането ми.
после капка...и чашата преля
от месеци не ми се беше умирало от сутринта.
Утре Надеждата се връща.
усмихвам се...
купих си най-скъпата книга на света..а се усетих някак ...
защо нещата, които сме правили със.... ? страст ?... сега ги правим по енерция ..
да бъдеш толкова в условията на ежедневието, че да забравиш
кой си ... думите, които изразяват твоето аз, да забравиш, че си си имал доверие ... в какво си вярвал ... да се загубиш ... и точно тогава ... да те намерят...макар и за два часа ... за да разбереш, в какво си се превърнал...
...
колко му трябва на човек да оцелее? в пустинята...в пустошта на Вселената, където само кактусите са щастливи, а единствено Слънцето ги кара да се усмихват ...
...
ти, който четеш, колко пъти се усмихна тази година?
с онзи усмивка, с която другите ще те помнят, когато те няма?
...


__________________________________________________________________

и вас...



си ви обичам..
немам идея що..
ама..е така


__________________________________________________________________



Да смъртттта е верно занятие самотно ;-))

Абе няма милост