|
|
| Тема |
 свободата да си грешница |
|
| Автор |
!Soley (system error) |
|
| Публикувано | 09.12.03 02:55 |
|
|
|
На кой му трябва кръгъл час. На кой му трябва отчет за началото и края на часа.
Точно кукувичката ми се струва някак нередна. Като насилник.
Цъкането на часовника е друго нещо... всяка минута, всеки миг.
Това е по- достойно... да ти се напомня мига.
Днес ми се танцуваше. Много ми се забравяше за неща и знаех, че танцът щеше да ме вкара в екстаза на ... немисленето.
Бях уморена. Много уморена и ми тежаха правилата и задръжките на деня. Имах нужда да се "съблека" и да бъда "гола".
Да не ми тежат опаковките от деня.
Правилата на живота ми стягаха като неудобна обувка.
Исках да тичам боса.
Да изхвърля всичко от себе си.
Исках да бъда неприлична. Да бъда абсурдна. Да бъда случайна. Да бъда безсмислена. Да бъда провокация. Да бъда отричаща. Да бъда неприемлива. Да бъда объркваща. Да бъда смущаваща. Да бъда необуздана. Да бъда разрушителна. Да бъда безнравствена. Да бъда покварена. Да бъда отречена.
Исках да бъда Мръсница. Блудница. Грешница.
Исках да крещя, разтърсена от екстаз.
Крещях. Крещях от истините. Крещях от смислите. Животът се хилеше гръмогласно, но нищо не наруши иначе нощния покой.
Само вятър подгони пердето в стаята ми.
Сега искам да спя.
Утре ще се събудя и ще бъда цяла.
ти сега нещо оплакваш ли се...
| |
| |
| 
|
|
