|
Искам само да кажа , че я писал един приятел... не съм аз...
- Много и се кефя , само дето не е довършена ...
__________________________________________________________________
СЦЕНА 1
Антонио: Знаеш, че немога ,приятелю.Чуствата ми са толкова
силни,че наистина намога да го сторя.И как дa си тръгна,как да забравя това нежно цвете.Когато я видях за първи път, сърцето ми потръпна. А сега ти искаш да си тръгна.
Секретарио:Но Антонио,след всикчо,което се случи за теб няма място тук.Защо трябваше да казваш всичко това.Постъпи глупаво,бедни мой приятелю,и сега трябва да си платиш.
Антонио:Но нима любовта е толкова жестока(вади кърпичка и бърше сълзите си)О,Секретарио, ти ме разбираш.Но защо тя,най-прекрасната не разбира любовта ми.Знаеш ли ,снищи сънувах, че се разхождам,облечен в бяла прозрачна рокля , из замъка на Дон Караско.А замъка беше различен от този,койото аз и ти толкова добре познаваме.И тогава видях Лусинда.Тя се смееше,а смехът и караше стените да се покрият с цветя.
Секретарио: О, Антонио, любоевта съвсем е пмрачила съзнанието ти.
Антонио:Но какво да правя,тази болка(сочи сърцето си)приятелю,как да победя тази болка.
СЦЕНА 2
Дон Караско и Лусинда...
Дон Караско: Дъще,казах ти сто пъти и ще го повторя още сто, та дано красивата ти главица го проумее.Ти ще се омъжиш за мъж от твоето потекло-знатен,богат и властен.Кразив , зноен и сексапилен.Висок,умен и имунизиран.Сладък,кротък и депресивен.Приветлив,страхлив и манипулативен.Необвързан,конкретен и репресивен.Приятен,славен и контрацептивен,така мисля.Аз казах.Хау.
Лусинда:Сутринта Бианака доеше кравите.Аз тъкмо се бях събудила и бях излязла да изпия канче топло мляко.Раздавача пееше.Двама ратаи препикаваха голямото портокалово дърво.Жената на стария пазач Белканто, смахнатата Мария...Но какво значение има Мария.
Дон Караско: Каква Мария .Тук няма Мария.От къде накъде Мария.Казах вече:приветлив, красив и мануален.сланинест, дръглив и генитален.Притегателен ,червендалест и актуален.Кривоглед ,пъпчив и менструален.
Лусинда:Иконата на Света Богородица плчеше с кървави сълзи.О,татко,предчуствам ,че нещо ще се случи.Проклета да съм,ако не се случи.Знам какво си мислиш,ти мислиш ме за смахната.Но снощи,докато замесваха тестото,нашите две стари готвачки си шепнеха нещо и то по твърде подозрителен начин.Казвам ти о,любими татко-днес нещо ще се случи.
Дон Караско:Бедно мое дете.успокой се.(прегръща я)Нищо няма да ти се случи.А и кой да дойде. А и как да дойде. А и къде да дойде.Не,не,не никой няма да дойде.Добре де, нека дойде.И какво като дойде.И кой да дойде.Да дойде айде ,де, нека дойде.
Лусинда: О, бедни мой татко.Как не разбираш.
Дон Караско:Разбирам,Лусинда.Ти го обичаш,детето ми.
Лусинда:Не ,татко,вече не го обичам.
Дон Караско:И кой обичаш сега,Лусинда,детето ми?
Лусинда:(троснато)А ти кой мслиш че обичам?
Дон Караско:Тук аз задавам въпросите!
Лусинда:И какво по-точно те интересува?
Дон Караско: Кога жигосаха добитъка? кой открадна двайсетте жълтици на бръснаря Хорхе? Къде е чичо? Заяждаш ли се/ Изяде ли си мексиканските хлебчета? Защо пушиш опиум с ратаите? Ще ми опържиш ли яйца? И къде е по дяволите лулата ми?
Лусинда: Татко мой ,винаги си толкова любопитен.
Дон Караско: Но защо винаги криеш нещо от мен, Лусинда?
Лусинда: Знаеш ли,преди време ми се случи нещо странно.Една нощ,тъкмо бяхме посадили авокадото, реших,че мога да ида на тацова забава в града. И тъкмо се обличах с червената рокля,чух ,че две от слугините се карат. Доката отида да ги раззтъва,те вече бяха спрели.Почуствах се токова зле , татко. Само ако бях отишла по-рано.Но ти едва ли ще ме разбереш. Татко,признай си, че никога не си обичал авокадо.О, ти,злояди благороднико.Та ти не се храниш добре. Ти дори на тоалетна не ходиш. Ти дори зъбите си не миеш. Само ако беше жива мама, да те види на какво си заприличал.Егоист.Родоотстъпник.Протестант.А къде са тинакитите,къде са ти ония чудни венецуелски обеци,който неносиш от години.Вече дори не си слагаш червилото, което ти подари Доня Миринда.Немога да те позная,татко.
Дон Караско:Лусинда ,дъше,сигурен съм ,че ти е тежко,с невъзможен старец като мен.Знай ,обаче,че те обичам и искам да са ожениш за най-достойния момък в Мексико.
Лусинда:Искам той да е нежен и добър.Да умее да бъде мил с мен.да е весел,да танцува изящно,да е поет,но и да е силен като бик,висок като жираф,подвижен като макак,хладнокръвен като кобра, сладкогласен като магаре,надут като паун,напет като петел,верен като куче,гальовен като котарак,упорит като термит.Толкова много ли искам,бедни мой татко,толкова много ли искам...
СЦЕНА 3
Антонио,Секретарио и Игнасио.
Игнасио:(влиза през вратата с весело изражение)Какво сте се депресирали,верни приятели.Антонио,какво си унил.виж,какъв чуден ден ни предлага господ,виж как пеят птичките,виж как танцуват хипопотамите,виж как два Бенгалски тигри дояждат съпругата на дон Хемело,господ да даде мир на душата и.
Антонио: О,Игнасио,благодарен съм на онова,което ни дава господ.Вчера той ми даде печено прасенце за обяд.Сукалченце.Препеченко, с лимонче в устата.
Секретарио:А у нас правят така-нарязват свинко бутче на пържолки с дебелина колкото пачк от сто ескудос в банкноти по пет.След това слагат лучец,вино и щипка табаско-от онова,лютивото,дето вдига мъртвец от гроба.След това пържолите киснат няколко часа.когато ги опечем, ги ядем с царевични питки с масълце.Пием и вино.Ядем и салатка.Пием и текила.Ядем и торта с кафе.И плодове според сезона.Пикаем в тоалетната или на двора.Понякога от преяждане повръщам.Тогава е лошо. Друг път не повръщам.Тогава не е лошо.Зависи...
Игнасио:Аз, ще знаете, съм ял какво ли не.Ял съм и китайска, и европейска кухня.Но най-обичам пресните яйца с люти чушки,така,както ги прави доня Миринда.С тях изпивам много вино.От виното и желанията ми се увеличават.Така налитам и на слугините, а веднъж не една и необикновенно сексапилна овчица,която сбърках с доня Миринда, на която също съм налитал.
Антонио: А опитвали ли сте да нарежете доматки, да добавите лучец,маслинки,сиренце,чушчици,чеснец,заехтинец,естрагон,босилек,малки гъбки и пушен бут.Тази салата приготвя дойката ми- от нея мозъка ми се избистря, а мъжката гордост- тестикулите-се изпълват със свежест и здраве. С това чудо на кухнята изпивам бутилка ракия и казвам ви,мога да преборя бик.
Секретарио: А яли ли сте вол на чеверме. в утробата му зашиват няколко прасенца и агънца-сукалчета.Когато изпекат вола,изваждат и мъничетата.казвам ви - вкусът им е несравним.
Игнасио: Но какво правим тук.Нека излезем.
(Тримата излизат. След пет секунди влизат отново)
Игнасио: Колко е хубаво.
Антонио: Да , прекрасно е.
Секретарио: Възхитен съм.
Игнасио: Дааааа.
Антонио: Страхотно.
Секретарио: Просто кеф.
Игнасио:Просто не знам как да го изразя с думи .
Антонио:Няма думи за това .
Секретарио:Или поне няма достойни думи да го изразят .
Игнасио:Искам да го запомня завинаги така .
Антоно:Да остане в главата ми .
Секретарио:Да остане в сърцето ми .
Игнасио:Време е да си ходя .
Антонио:Остани .
Секретарио:Да моля те !
Игнасио:Не мога .Чакат ме .Все някъде ме чакат .Все някъде трябва да отида.
Но ще се върна .Обещавам .Ще дойда и ще седна .Ще полегна .Ще стана .Ще коленича .Ще повърна .Щеплача .Ще танцувам румба .Довиждане приятели .
Ще се видим скоро ./напуска стаята/
С Ц Е Н А 4
ДОН КАРАСКО , ЛУСИНДА , ДОНЯ МИРИНДА
Лусинда:Кажи ми ,татко , какви бяха тези разговори с ратаите късно снощи .Нима ще ходите до града без мен .Нима ще пазарувате от магазина .Нима ще купувате разни неща тайно от мен .Нима ще ходите на кръчма.Нима ще залагате на конни надбягвания.Нима ще ходите по жени.Нима ще пресичате тайно границата.Нима ще дъвчете листа от кока.Нима ще се хилите като малоумни.Нима ще идете на танци.Нима аз не знача нищо за вас.
Дон Караско:О,бедна моя Лусинда.Трябва да си починеш.Дояж си кифлата,допий си лимонадата,допуши си х ашиша ,довърши си бродерията.
Аз,знам,че така е по-добре и за двама ни./влиза доня Миринда/И за трима ни./излиза доня Миринда/И за двама ни./влиза доня Миринда/И за трима ни.
Доня Миринда:Здравейте,здравейте,здравейте.Аз,така,реших,такова,да намина,така де,да дойда,един вид,белким ви видя,да ми се възрадват зъркелите,разбираш ли.Човек трудно успява в живота.На село се оцелява трудно.Аз знам какво е.А вие?Какво искате вие от мен,нещастната женица.Парите ми.Жените ми.Мъжете ми.Накитите ми.Кокаиновите ми плантации?Картините ми?Ръкописите ми?Партитурите ми?Нелегалната ми печатница за суринамски гулдени?Кажете/вади пистолет/нажете,о презряни мексикански патриции.Не мълчете!
Лусинда:Добре дошла ,мила лельо.Толкова се радвам да те видя.И ти ли се радваш?/прегръщат се/
Доня Миринда:/прибира пистолетя/Дон Караско,скъпи братко,как си.Виждаш ми се бледен и угрижен.
______________________________________________________________--
само до тука е написана...
Абе няма милост
|
Ето я пиесата ;-)))
