|
Ей сега ще ви разкажа една много интересна случка.
Обещавам, че няма да я коментирам надълго и нашироко.
Просто ще я разкажа, защото веднага след това прозрях отговора на нещо, на което отдавна се чудех - кое точно прави толкова българи вечно изтерзани, недоволни, неразбрани, и въобще онеправдани от живота, макар привидно нищо кой знае колко грозно и лошо да не им се е случило, освен ... че са прости.
Квартален магазин с работно време до 9.00. Някъде към края на работното време.
Пазарувам неща за вечеря. Малко преди да платя и след въпроса на "любезната" продавачка "друго?" се сещам и казвам "а, да и един хляб".
Миг преди да ми отговори, встрани от нея виждам стелаж с няколко (около десетина) питки ("тип погача" - няма как да не го прочетеш на огромния червен етикет със син маркер), поне 30 пакета нарязан хляб ( от тоя за тостерите, любимия ми, защото без дори нарязване, приготвям препечени филийки за вечеря ), още толкова, че ако не и повече всякакви други стегнати малки хлебчета в целуфанчета, поръсени с фъстъци, с оризови ядки, с доматени люспи, с лимонови резенки, посипани с незнайни зрънца, и с каквито се сетиш още стърготини. Бе, измислено за задоволяване на всякакъв вкус, без да е пропуснат и най-извратения.
- Няма хляб! друго?
Майтапчийка, помислих си аз и подхванах шегичката - ми сигурна съм, че ако се разтърсим малко наоколо ще намерим поне още един, без да броим тия отзад
- много ви е забавно - каза с твърдо обидена нотка в гласа продавачката - но хляб, да търся и да не търся - няма!
Бе, мама му стара, тая е баси яката мадама. - вероятно е задочничка-отличничка във НАТФИЗ.
Погледнах я право в очите с надеждата да видя весели, закачливи, издайнически искрици, кво пък и аз си падам по хумора.
Казвам - много добре, нека опитаме с две крачки встрани и една назад и съм сигурна, че ще попаднеш на любимия ми тостерен черен хляб.
- и тостерен черен хляб нямаме! - отсече тя.
Тадамммм! Играта загрубя.
Продавачката вече видимо се беше облещила и нямаше как да не забележа, че на нея съвсем очевидно не й допадаше веселяшкия ми тон и още по-малко предложението ми за забавен, но не дотам уместен според нея начин, да си набавя хляб.
Тогава аз взех нещата в свои ръце:
- Добре! Сега правим така - давате ми еййййй оня нарязан хляб, без да ми се сърдите, че го желая толкова много и без никакво значение дали е черен, бял, син, зелен или червен. - все още не изтървах майтапа аз.
Тя се обърна, грабна злобно пакета и ми го хвърли в торбата при другите неща.
В тоя момент зад мен чувам почти крещене:
- видя ли? ХЛЯБЪТ е свършил! ...докато се намоташ! И сега?! Къде ще ходим да търсим хляб по това време !?. Как ми писна всичко! - боже, тая ще се разплаче наистина.
Бе, ... сигурно полудявам... - не мога да повярвам на ушите си.
Досега самата продавачка отстояваше същата теза, сега и тая женица по пеньоар и чехли, дърпаща момченце, на не повече от година и половина, се опитваха да ми обяснят как хляб нямало, докато пред очите ми кротко си стояха хлябове, достатъчни да нахранят поне 8 блока от дългите.
Излизам набързо и зашеметена от магазина и се бутам нарочно в една количка, за да съм сигурна, че усещам болка и, че това е истина, когато чувам зад гърба си - не мога да разбера, как не разбраха, че в 9 часа вече хлябът е свършил.
Е, не, това вече ми идва много.
Сядам бързо в колата и със свито сърце отварям торбата с нещата от магазина - ами ако наистина сега в торбата ми няма хляб.
Има! Нарязан! Добруджа!
В тоя момент покрай колата преминават като на забавен каданс майката и детето, с присъединена към тях жалостива женица.
- И къде ще ходиш сега, бе? Влез докато не са затворили да вземеш поне нарязан да имате за тая вечер.
Стига бе!
Избухвам в неистов смях.
Не може да бъде!
ХЛЯБЪТ! Как не се сетих!
Ама разбира се - Хлябът, единствено допустимият Хляб, чиято липса би могла да докара до истерия всяка, съсипана и без това, средностатистическа домакиня.
Заводският хляб!
ти сега нещо оплакваш ли се...Редактирано от !Soley на 21.11.03 03:15.
|
Шегичка или просто ... простотия
