Хайде да продължим в същия академичен стил...

Приятелите... Истинските приятели
Ето изворчето на всяка брилянтна болка.
Тая гад Истинският Приятел е винаги нащрек. Прикачената външна съвест. Окото отзад.. Внезапният посетител. Носителят на новината. Подарената мъдрост. Незаслужената доброта. Сълзата в огледалото. Неочакваната усмивка. Истината право в очите. Любовта въпреки всичко.
Започва да ти се повдига от теб самия отсреща.
Истинският приятел е гадното копеле, което когато повръщаш от болка просто ти подава легена.
Тогава ужасно ти се дощява един лицемер, който да ти каже, че и като повръщаш си красив.
Ако се спънеш и паднеш копеленцето Истински Приятел ти помага да станеш и пак те оставя Сам.
Другарчето лицемер е до теб. То ти се радва. Винаги ти се радва.
Когато се чувстваш прецакан, Приятелчето ти казва " Животът е шибан, приятел, трябваше да го знаеш"
Лицемерът псува света с теб.
Когато понечиш да бягаш, глупакът Приятел застава на пътя. Лъжецът прави шпалир.
Приятелят е за това - да боли с теб.
Отрова, лекуваща отровения.
Солта в раната.

Ако някога се почувстваш много "болен и сам" огледай стъпките, които оставяш - най-вероятно не са твоите.

По дяволите, дори незнам защо ви пиша това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите