|
|
| Тема |
 Другите |
|
| Автор |
Пaтилaнчo (Пете) |
|
| Публикувано | 22.07.03 10:15 |
|
|
|
Ей това го прочетох в един друг клуб
През целия си съзнателен живот съм се борил за всичко , което съм сега, никой нищо не ми е дал даром. Винаги съм отворен за промени, но не изневерявам на принципите си.
Спомням си, че сме говорили за клишетата, но това не е просто клише. Повечето хора копнеят да го кажат някому. Да го казват винаги, всекиму. Това е констатация, която живо те вълнува и мислиш, че ще е най-добре да развълнува и останалите. Някак гордо е да си го помислиш, а да го Кажеш - къде къде по-гордо е. Звучи сякаш дълго си обмислял, преценял живота си и колкото и да не ти се ще да е така- просто е така. А като си помисля, че някой нааистина може да си е преценял живота и да е стигнал да тази МАКСИМА...
А за второто изречение няма какво да се каже освен, че би паснало перфектно за сигнатура. Дяволска конкуренция на това което не ме убива... Аз пък се сетих за следното: Това което ме обива ми е малко. дайте ми 43-ти моля от същите.
ПиЕс: Сол, чакам те долу.
| |
| |
| 
|
|
