ние само избираме какво да се сетим и кое да забравим.
в един случай помним хубавото, в друг лошото...не знам дали няма край...
може би края отново зависи от нас....или от това... (..ужасно ме боли главата...) ...може би спомените не трябва да се забравят, нито да се променят...защото е нужно да помним, да не повтаряме грешки..или...нали като мине време и един спомен вече не е точно същия какъвто е бил в началото..
исках да кажа че сам си господар на спомените и на това до колко те ще те накрат да мислиш за тях...тогава бих ли могла да направя заключението че самотата е свързана със спомените...май не съвсем...или донякъде? или с носталгията.... по нещо хубаво, но отминало...никога нямащо да се върне...и след като боли ..защо си спомняме...?...може би за да се сетим за нещо дребно убягнало ни тогава, когато спомена е бил реалност...
смятам че ако човек се научи да бъде сам...тогава ще може да е истински щастлив...по-скоро да оцени по-добре хубавото...
........


...smurtta e zanimanie samotno...