|
Тема |
Re: За довиждане... [re: тиxaтa.cтъпka] |
|
Автор |
!Soley (system error) |
|
Публикувано | 28.05.03 13:54 |
|
|
Отсъствието... замислих се за отсъствието...
Само човек може да отсъства от много места и да бъде на едно единствено.
Но пък хубавото е, че не може да бъде Никъде.
На него винаги му се налага да отсъства от там, където не е, и да присъства там, където е.
Никога ни съм знаела кое кара хората да бъдат някъде и да не бъдат другаде.
Май Някъде просто се случва, а Другаде остава като негова противоположност, за равновесие...
Много неща могат само хората.
И да се усмихват могат само те. Всички го могат...
Виж със смехът не е така. Някои хора не могат да се смеят.
Всъщност, много неща могат и да ти липсват, но когато ти липсва човек, тогава ... боли.
Някой, който отсъства не може да ти липсва. Тогава просто ... чакаш.
Боли когато спреш да чакаш.
Един мой приятел, преди да ... си тръгне ми беше написал - "животът е на ръба на опънатото въже, останалото е ... търпение".
Всъщност и когато чакаш си на ръба на опънатото въже, тоест си жив, а останалото наистина е само търпение.
|
| |
|
|
|