|
|
| Тема |
 Натрупва ли се |
|
| Автор |
!Soley (system error) |
|
| Публикувано | 19.02.03 01:21 |
|
|
|
... самота.
Кога разбираш, че тя ти е станала близка.
Може би в оная сутрин, в която процеждащ се лъч през завесата те заковава със своята единичност и непрекъснатост.
Тая, в която крайче от теб се докосва до него. А усещаш, че няма да извърнеш глава и да го погледнеш дори за последно. Излизаш от стаята, от апартамента, от града.
И нищо не се променя.
нито в повече, нито по-малко.
Нито е тържествено, нито тъжно, нито грозно, нито красиво, нито тревожно, нито спокойно. Ежедневно. Дори спомен не оставя.
Като рязането на хляб. Всеки ден го правиш и не го запомняш.
Осъзнаваш самотата не когато завесата е пусната, а когато през нея се промъкне един единствен лъч.
Самотно единствен и непрекъснат.
| |
| |
| 
|
|
