Значи никога няма Край?
хареса ми идеята за безкрайността.
мога с малко старание и повече вяра да я усвоя
и след време да звуча почти толкова убедително, колкото си ти.

Само още един въпрос
проблем ли е това, че на мене си ми харесва
ТОЗИ ИМЕННО ЖИВОТ
тази форма на съществуване - социалната.
Не съм сигурна, че ме успокоява особенно това, че има и друга...
знаеш ли.. в другата.. няма тебе,
няма клубове и интернет
няма наука и училище
няма мама и топло мляко в зелена чашка с нос
няма зелен цвят сигурно
няма жабешки писма
няма носни кърпички
няма влакове
няма сълзи...
няма сигурно и обичане
може и болка да няма..
ама какво от това... като няма да има всичко по-горе.

Не ми пука как се нарича ТОВА СЕГА ТУК - живот, смърт, сън, субуждане, миг...
както ще.
на мене то си ми харесва.
и затова си искам него.
ужасно е простичко.
простичко като хленченето на 5 годишно дете, което си иска любимата играчка.. и не разбира, че тя се е счупила. То си харесва нея!
хех

твае ОмръЗна ми да пуша!!