"… не си живял напразно" … да, стойността на това, което правиш тук на земята - , често си мисля за това.
Понякога е объркващо, противоречиво и хаотично, друг път ми се струва толкова простичко, елементарно и подредено…

Често си мисля до каква степен сме предопределени и ние и нашите съдби, до най-малкия детайл, като например да се спънеш, отивайки до банята сутринта и да видиш изпод отметнатия край на килима да се показва сякаш специално за теб, оная бележка, на която си си бил записал телефонът на човекът, който те чака да потвърдиш след 10 мин. нещо важно и заради, който си станал точно в толкова часа днес сутринта и вече дори закъсняваш.

… и си мисля, дали грозният ми навик (така критикуван от мама) да ставам в последния момент и да се втурвам към банята като при пожар, ми помогна да открия нещо, което дори не съм знаела, че съм изгубила, и чиято липса точно след 10 мин. щеше да ми създаде ужасни неприятности или.. Оня Горе (можеш да му викаш и съдба, Бог, всевиждащо съзнание, бе квото си избереш) отново се погрижи за Мен.
След подобно нещо (и още много такива неща, често в един ден дори) си задаваш неминуемо въпроса: кой/я съм аз? Защо Тоя (който или каквото и да е то) ми помага? Наистина ли никога не съм сам/а съм себе си. Какво се очаква от мен? Ще мога ли да разбера винаги в правилния момент правилното нещо, което се иска от мен или ще пропусна нещо? И ако пропусна, кога и как ще го разбера? И отново за завършек Кой съм аз?

Тогава разбирам, че аз не съм Оня Горе, но пък съм … Оная Долу, от която се очакват НЕЩА.
Оная Долу, която трябва да взема решения, да създава взаимоотношения, да твори, да пада, да става, да плаче, да се смее, да се радва, да беснее, да благодари, да погали, да удари, да прости, да притихне, да се амбицира, да се съгласи, да спори, да се страхува , да я боли, да обича, да… Живее!

Питала съм се кое ни прави щастливи? Защо дори когато ни боли, ужасно боли пак намираме сили да се усмихнем, и дори да сме щастливи. Дали щастието е даденост или… нещо, което сами си правим… Незнам…

Само знам, че всеки един от нас е ценен! Всеки създава своите стойности в живота, своите любови и красоти, своите страхове и грозни неща, своите отношения към нещата. И с това се приключва всичко - с отношението ни към Нас самите.
Задавате ли си често въпроса"Кой съм Аз"?

Моят отговор е: аз съм ценна тук на земята и това е достатъчно за да "… не си живял напразно".

и когато всичко се обърка накуп, затварям очи... броя до сто и ...
на сто и едно... светът е различен...
изпробвано е!
и ако не друго, поне ...

имам шарена сигнатура :-)