Сол, да ти кажа честно, ми отне няколко пъти прочит за да разбера всичките ти финални заключения и сентенции. Обаче разбрах! Знаеш ли какво разбрах? Че всичко се случва защото така е трябвало да се случи. Имало урок да науча и така е трябвало. И Онзи-който-е-горе-решава и си има свои причини за всичко, което се случва. Сега още не знам какъв е урока, още не съм го научила и сигурно затова още се ядосвам, ама като разбера скрития замисъл сигурно ще ми мине. Може пък Онзи-горе да иска да имам ново портмоне! Представяш ли си колко хубаво! Ново портмоне! А може и да нямам ново портмоне. Може пък тази, която краде да е имала да научи урок и аз да съм била начина да го научи. Човек никога не знае...

Едва ли Човек се чувства добре с чужди неща. Не съм пробвала. Щото моите си ми стигат. Ама ей на. На някой не му стигат неговите си и взима от чуждите. Ще си плати за него някой ден. Не на мен. Но ще си плати.

И щото може да се пише много, и щото една мисъл води до друга и щото имаш ремонт да правиш, а аз да си човръчкам работата дето имам да изработя, ще ти напиша само мъничко откъсче от една песен, в отговор на твойто: “Никой не може да ти вземе, това, което си дал.” Ето:

“Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце .
Ако си дал на чуждите
живот от себе си .
Ако си дал, ако си дал ,
ако си дал от себе си ,
не си живял, не си живял на празно...”

Колко красиво, нали?


-----

And if someone is too tired to give you a smile, may we ask that you leave one of yours?