|
|
| Тема |
 Квато съм разсеяна да му се невиди... |
|
| Автор |
Rachel (Смайл) |
|
| Публикувано | 15.10.02 14:15 |
|
|
|
Все на мен ще се случи. Взеха че ми откраднаха портмонето. Снощи. В супермаркета. Даже видях кой. И нищо не направих. Толкова вярвам в хорската доброта. Хич и не заподозрях тази дето току минава зад мен и ме изпреварва между редиците лютеница, царевица, сухи супи и макарони, после пък насреща ми докато си гледам кротко и си избирам кисело мляко. Даже знам кога. Пресегнах се да взема едни еклери (няма да ги забравя!) и тя до мене и тя взима, ама много близо. Чак се учудих, тази пък що се бута само, пък взима нещата и ги оставя. Сетих се чак в последствие що. Даже я видях да си отива – аз си чаках кротко на опашката, а тя мина между хората на съседната каса, кротко си излезе и се загуби в тълпата. Аз се усетих като дойде моя ред естествено. За да е пълна картинката.
И знаете ли за кое ми е гадно – не за парите и не за портмонето. Гадно ми е като се сетя че някой ми рови важните бележчици, картички и разписки, които си ми трябваха пък! Все едно някой ми човърка отвътре. Лично е бе! Не ги е срам. А не им трябват и работа не им вършат. Ама ей на. Взимат. Трябва да се направи място, където да оставят нещата, които не им трябват и където да може да си ги намира човек. Подхвърлени един вид. Да му се невиди!
Дето вика Мис – тая седмица е Ъчдесвнйпъдсектвнапсдекиюфхъй!!  .
-----------------
And if someone is too tired to give you a smile, may we ask that you leave one of yours?
| |
| |
| 
|
|
