...тоя вестник е пълна лудница...нещо като да си купиш в-к "200 вица"..
“В началото всичко беше наред, но с течение на времето започнахме да се караме, той се сърдеше и за най-малкото нещо, а после казваше, че ме обича. Вярвах му като последната глупачка. След няколко месеца той започна да ходи в една (забележете!) маза.”
“През 86-та работех като телефонен техник. Девизът ми беше “Умри, но връзка дай!”. Работих извънредно, а тогава това беше забранено. Наклеветиха ме и ме уволниха дисциплинарно.”
“На 47 години съм, десет бури ме брулиха, а от тях ми се прошариха косата и брадата. Три от тях са от любовен характер, три – перипетии с квартиранти (хохохохо), три – от битов характер, и една професионална.”
“Изживях и друга любовта драма. Една дама, в която бях влюбен, я наклеветиха за кражба на чорапогащници. Осъдиха я на три години.”
“Исках мъжът до мен да си има всичко, а не да е инвалид. А може би той, макар и с една ръка, щеше да ме прегръща по-силно, отколкото с няколко…”
Рубриката “Обяви”:
“Ерген съм и имам малък дефект в говора. Мразя лъжата, двуличието и да ме използват. Работя. Обичам разходките, морето, изгрева и залеза. Не пия, не пуша. Желая сериозно запознанство с жена от 18 до 26 г. Може да ми пишат и самотни майки с едно дете, сираци или бременни жени. Да са от Варна, Добрич, Бургас, Търговище, Разград и региона. Тел…”
“Неомъжена. Уважавам средновековните междуполови взаимоотношения. Обичам музика, скалите и морето. Мечтая за кон и пиано. Пуша и пия бира...”
“Симпатична дама купа, с добро сърце…”
“Нормално изглеждащ. Търси красиво момиче за разходка след работа…”
“Работещ гинеколог с чувство за хумор…”
“Търся девица на 70 години…”
“По външен вид изглеждам с черна коса, с прическа и с жълто, бледо лице…”
А в рубриката “Психотерапевтът д-р Лилия Влахлийска разговаря с вас” са обсъждали много "сериозен" и "актуален" въпрос. Значи в писмото някакъв 27 годишен младеж се оплакал че родителите на гаджето му не му дават да се вижда с него, щото бил беден и със средно образование и пита Психоложката Лили и читателите на “прекрасния вестник” какво да прави.
Пък Лили му казала, че това е много актуален проблем и продължила:
“Щастливи ли са богатите в личния си живот? На всички родители, които притесняват децата си с настояване за изгоден и равностоен според техните възгледи брак, ще посоча течащ пред очите ни пример (само забележете примера) – сериала “Дързост и красота”. Защото във филма има много психология (студентите по психология да си наострят ушите) и той е нагледно доказателство за невъзможността да бъдеш щастлив редом с голямото богатство. Брук Лоугън (обяснява жената, да не би някой да е опуснал интригата) от низините неистово се стреми към богатството и мъжете Форестър. Но остава сама, неудовлетворена от личния си живот, озлобена. Богатата по рождение Стефани оженва не толкова богатия Ерик за себе си. Двамата удесеторяват с труд и талант богатството, но съсипват семейния си живот. Разумните българи знаят, че американската мечта за материално богатство се постига там с много труд. Емигриралите млади също го знаят вече. В много голям процент от случаите позабогатели нашенци се връщат тук, за да си вземат българска булка. Аз познавам такива. Последният от тях е племенник на моята най-добра приятелка. През септември момчето идва да се жени тук за българско бедно момиче, с което се намерили чрез Интернет.”
|