|
|
| Тема |
 Пулицър за детективски постижения |
|
| Автор |
medusa (Мамино Меде) |
|
| Публикувано | 12.07.02 15:27 |
|
|
|
Сетих се за една весела случка, която се случи още когато работех в Авиокомпанията.
Значи жената на вуйчо ми (нямам роднински връзки с него, затова я наричам "жена", а не "леля", но такова име ни беше излязло тогава), беше завела група туристи в Кайро, точно по времена онзи голям атентат дето изпозаклаха сума чужденци в забравих коя местност.
И значи става клането и вуйчо ми побелява от ужас, защото знае, че може би този ден жена му и нейната група са отишли за да гледат забележителностите точно там. Опитал се човека да се свърже някак с тях, но не знае ни хотел ни нищо и някаква нервна телефонискта му се развикала и му затръшнала телефона.
И после той идва почти разплакан и изплашен и ми казва как се опитал да се свърже, но телефонитстката го навикала, на мен ми дожалява страшно като го гледам така безпомощен и съответно побеснявам.
Обаждам се на свой ред (а те стохиляди телефонистки на смяна и не знам коя точно е била тая патка с патка) и искам да ми дадат началник смяната. Обажда се жената и ядосано й обяснявам, че съм секретарката на министър Василев (май той беше министър на транспорта тогава, не помня вече), че при нас е постъпило оплакване за една тяхна служителка и й разказвам точно как и защо искаме да се свържем с Египет, че искаме да проверим нашите хора дали са живи. И докато не се знаеше коя е била овцата дето е креснала на вуйчо ми, набързо я намериха и й се разкрещяха, началничката каза че ще я санкционира за нелюбезното отношение и някак (по неведоми за мен телефонни пътища) изнамериха в кой точно хотел е отседнала нашата група и накрая говорихме с жената на вуйчо ми!
Е това ако не е професионално детективско обслужване, здраве му кажи!
Ама съм славен детектив!
| |
| |
| 
|
|
