|
Винаги, в желанието си да дам на мъжете ми така важната и нужна им свобода, съм им казвала и всячески показвала, че нищо не ми дължат. Да, да, точно с тези думи.
Дали не, обаче - в желанието си да дам някому свободата, от която всички така се нуждаем, не целя всъщност да осигуря същата на себе си?
И..дали мисълта, че нищо не ми дължи го прави по-свободен? Или просто по-безотговорен? Ами ако той иска да ми дължи и в думите ми вижда простото нежелание у мене, а не друго?
И ако все пак това е добре за него, както определено считам, то с какво е добре за мене?
Моят мъж никога не е длъжен на всяка цена да ми се обади утре. Нито вдругиден впрочем.
Моят мъж винаги е имал свободата да бъде където, когато и с когото пожелае. На моят мъж никога не му е било казвано, че Не! Сега той трябва да е при мене.
Моят мъж никога не ми е дължал приоритетност сред ангажиментите си. Важна - да, но да не би да съм единственото важно нещо в неговия Важен свят?
Моят мъж никога не е бил длъжен да ме утешава, най-малко с присъствието си, когато мене ме боли. Не ми е нужно, казвам си, неговото рамо.. Аз плача и без рамена!
Моят мъж никога не е бил длъжен да ми помогне, даже когато аз наистина се нуждая от помощ. Ще си намеря начин! Сама. Защото той нали не трябва да е длъжен...
Моят мъж никога не е бил изправян пред необходимостта да разрешава моите проблеми, защото нали е мъжът до мене.. Не. Те са си мои проблеми.
От моя мъж никога не е било искано да "регламентираме отношенията си". Кой както усеща нещата. Така ще е! Докогато - дотогава.
Моят мъж никога не ми е дължал разбиране. Не. Най- често аз разбирам, че той не разбира.. Разбирам го за това. И цари пълно разбирателство!
Моят мъж никога не ми е дължал вечна, безапелационна и неотклонна вярност. Аз харесвам женски задници и цици, та той ли!
Моят мъж няма ангажимента всяка нощ да е до мене. Той е свободен да избира. И ако топчето падне на - бира с Жоро, това трябва ли необратимо да ме травмира?
Моят мъж не е длъжен да помни датата на запознаването ни, нито рожденната ми дата, нито датата на ОназиНощНаПлажа, нито оня път с пуканките.. Той е свободен да помни само телефонния си номер ако иска.
Моят мъж никога не ми е дължал обяснение за нещата, които не се отнасят пряко до мене. Дали така не изглеждам незаинтересована? И дали личното пространство, свободно и неокупирано от мене, което искам да му осигуря, в един момент няма да се окаже твърде широко и твърде свободно от мене, а аз да премина в периферията... на неговия Важен свят? И ако е възможно все пак, трябва ли аз, бидейки неизменна навсякъде да се опитам да попреча на това?
Дали е свободен моят мъж?
Дали не плащам твърде висока цена, за иначе важната му свобода?
И..не, че можеш действително да задължиш някого за всички тези неща, но пък ако априори му дадеш да разбере, че не ти ги дължи и убедиш себе си в същото.. какво очакваш?
Така де. Аз пък!
|
Моят свободен мъж!