|
В стаята влезе ИцоМладияКоняр. Мед вдигна лява вежда и го погледна изпод нея, знаейки за всичките му малки измами и хитрини, които минаваха метър покрай толерантното отношение на Шефа, но не й край нея. Този път искаше лична услуга, защото бе попаднал под ударите на съдебната власт, от която трябваше да се откопчи с всевъзможни методи и един от тях беше като представи безупречна характеристика на спортната си кариера. Трябваше му някой, който да я напише и напечата. “Дали Вашата секретарка има малко свободно време да ми напише едно нещо?” – обърна се той към ЛюбимияШефНаМед, непоглеждайки я. Бииип! Грешка. Голяма грешка. Лампата на Мед за неуважително отношение към собствената й воля и въпросното й свободно време светна незабавно, от където дойде и цялото й желание да си поиграе с ИцоМладияКоняр. А ШефаНаМед, много добре запознат с похватите, с които човек е способен да накара Мед да направи каквото и да било, опита да свали вдигнатата й вежда като преобразува въпроса деликатно и директно към нея. ИцеКонярчето също подигна вежда, леко притеснен от липсата на заповеднически тон у него, какъвто вероятно беше свикнал да свързва с длъжността “Шеф” и преглътна, смътно превкусвайки бъдещите последици от грешката си. След като проследи знака й да премине откъм нейната страна, с напрежение загледа блажената й усмивка, присъща за котка, на която току що са подхвърлили омаломощена мишка.
Без да гъкне и под творческата диктовка на Шефа, Мед скорострелно написа въпросната характеристика, в която младежът бе изкаран почти Майстор на Спорта и виден педагог, култивиращ у децата любов към природата, конете и спорта. Като видя резултата и милите думи, написани в негова чест, и вече виждайки се освободен от съдебна отговорност, ИцоМладияКоняр напълно забрави, че очакваше Реакция от Мед и се облегна успокоен на стола.
И точно преди да натисне копчето “Print” присви очи, сякаш да си припомни нещо, дръпна ръце от клавиатурата, облегна се и пред местещия се като на мач по тенис на маса поглед на Шефа ту към нея, ту към Ицо се започна…
Мед: “За какво точно те съдят?”
Ицо: “За незаконна стрелба.”
Мед: “По какво си стрелял?”
Ицо: “По зайци.”
Мед: (с очи разширяващи се в геометрична прогресия) “!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!”
Ицо: (става по-нисък от тревата): “Мхъ…ъ………”
Мед: (с потриващ ръце глас) “Значи зайцииии…”
Ицо: (с възможно най-убедителен тон и следвайки лицевите мускули на Мед): “Ама… такова… вече не искам и да помисля за зайци заради това дело… ъъъ… може би по-натам… или не по зайци… или ъъъ… то ще бъде законно… ще имам документ за ловуване… няма да…”
Мед: (усмихната) “Не.”
Ицо: “Какво не?…”
Мед: “Забрави за характеристиката.”
Ицо: “Ама…”
Мед: “Няма ама. Не става.”
Ицо: “Ама аз не искам вече да стрелям по зайци! Даже не искам да ги ям! Оня ден майка ми сготвила заек и аз излязох от къщи!”
Мед: “Обещаваш ли че няма да стреляш по зайци никога повече в живота си?”
Ицо: (несигурно) “Е… поне не скоро… или… не… е, само…”
Мед: “Значи ще стреляш.”
Ицо: “Не, няма…”
Мед: “Не си убедителен.”
Ицо: (убедително) “Няма!”
Мед: (изпитателно) “???”
Ицо: “Няма!… Само по вреден дивеч”
Мед: (отново с разширени очи) “Вреден дивеч значи!”
Ицо: (опитва се да го обърне на майтап) “Е, глигани, лисици, вълци…”
Мед: “Не.”
Ицо: (вече се чуди това шега ли е или Мед наистина е сериозна, но неспособен да определи, поради загадъчната й усмивка) “Нали… такова… лисиците ядат пилета, зайци… вредни са… глиганите…”
Мед: “Значи лисиците са вредни защото ядат зайците, които ти би желал да застреляш?”
Ицо: (опс!) “Добре де, без лисици. Само глигани и вълци.”
Мед: (присвива замислено очи) “Мммм… не става.”
Ицо: (изнервен, но спазва добрия тон) “Ама сега какво, да не съм в съда?”
Мед: “Няма значение къде си. Просто няма да ти дам писмото, докато не получа отговори на всичките си въпроси.”
Ицо: “Добре без зайци и без лисици.”
Мед: “А глигани и вълци?”
Ицо: “Е поне вълци? Те са вредни!”
Мед: “Никое животно не е вредно за природата.”
Ицо: “Ама те ядат агнета…”
Мед: “Ти имаш ли агнета?”
Ицо: (вече наистина питайки се за психическото състояние на Мед) “Ами…”
Мед: “Без зайци. Без лисици. Без вълци. И без глигани.”
Ицо: “Ама ти да не си от Зелената Партия???”
Мед: “Не съм. Аз съм от защитата на Вселената и не мога да съдействам никакси на разрушаването й.”
Ицо: “Хайде пускай (проклетото) писмо!”
Мед: “Няма, докато не ме убедиш, че го заслужаваш.”
Ицо: (вече подскача на стола) “Е какво да направя?”
Мед: “Ако ти дам писмото, ставам съпричастна на действията ти и също ще нося отговорност. Но ако обещаеш никога повече да не стреляш по животно ме освобождаваш от тази отговорност и съвестта ми ще е чиста.”
Ицо: “Е… Е как никога повече?”
Мед: “Не ме интересува дали ще го направиш. Аз няма как да разбера ако ме излъшеш и без това. Но ще си понесеш последствията и отговорността сам.”
Ицо: “Добре.”
Мед: “Добре какво?”
Ицо: “Добре, сам ще съм отговорен.”
Мед: “Но ще носиш и двойна отговорност – веднъж за действията си и втори път за това, че си ме излъгал.”
Ицо: “ДОБРЕ!”
Мед: “Добре какво?”
Ицо: “Повече няма да стрелям по никакво животно!”
Мед: “Не си убедителен.”
Ицо: (поема дъх да се поуспокои): “Повече няма да стрелям по никакво животно.”
Мед: “Пак не си убедителен.”
Ицо: (спира поглед на очите на Мед, изведнъж сякаш осъзнавайки много неща накуп и нервната му досега физиономия се умиротворява) “……….”
Мед: “?”
Ицо: “Повече няма да стрелям по никакво животно.”
Мед: “Добре.”
Тук (невероятно, но факт) Мед вече се протегна и натисна “Print”. Ицо продължаваше да я гледа хипнотизирано и накрая успя само да попита какво да почерпи за услугата.
Мед: “Какво да бъде?”
Шефа: “Вафли. Две. Не, три.”
Мед: “Значи три.”
Шефа: “Ама големи.”
Мед: “И кафе.”
Шефа: “О, да. И кафе.”
Мед: “Друго?”
Шефа: “Не. Ако няма големи вафли – значи четири малки.”
Ицо вече съвсем незнаейки на кой свят е и какво точно се е случило с него излезе от стаята да купува големи вафли и кафе, а Мед плесна протегната над бюрото й за “Гив ми файв” шефска ръка и двамата с Шефа избухнаха в смях.
ИцоМладияКоняр дълго време след това не можа да си обясни, дали с него е изиграна шега или всичко е било наистина, но едно бе сигурно – този разговор в крайна сметка го обърна с няколко градуса в дясно.
Дори Шефа не разбра, че въпреки усмивката на Мед, съпътстваща целият разговор, всъщност всичко беше насериозно…
|
Мед и МладияКоняр
