на кого дължа късмета да се разходя из Косово, пък на кой му пука 1, 2, или 3 е то.
Мис, благодаря ти, мило!
... Пипи внезапно осъзна, че се е изгубила в търсене на спунк-а, и се е озовала съвсем сама в Някаква Много Непозната Гора от уж познати дървесни видове.
Дявол го взел! - рече си тя - Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дълго Чорапче / тя се наричаше с цялото си име само когато си беше много, много сърдита/, какво ще си каже майка ти - ангелът - за теб, когато те види изгубена в такава незначителна Много Непозната Гора, която сама по себе си би се изгубила в най - малката дори от Големите Гори, познали тежестта на крака ти??? Намирай се веднага! Броя до три! Едно,... две,...
И преди да успее да изрече трррииии, усети, че не е съвсем сама...
На пътеката срещу нея - току под муцуната на коня и стоеше... момиче. На пръв поглед момичето приличаше на нейната приятелка - Аника - същата мила усмивка, същата чиста и добре изгладена рокличка, само... Само дето изобщо не беше Аника.
-Прювет, мрювет!!! - изрева Пипи не за да изплаши момиченцето, а по - скоро, да му покаже колко безстрашна е тя самата.
-Здравей! - усмихна се непознатата.
-Да не би да си се изгубила, та се разхождаш по това време и с тези спретнати дрехи из такава Много Непозната Гора? Не, че любопитствам, но понеже преди час фрау Елиза ме помоли да дойда до тук, за да потърся едно изгубено момиче, та си помислих, че може да си ти. - лъготеше Пипи, доволна , че ако не се е намерила сама, то поне някой я е намерил.
-Оооо, - засмя се момичето- явно не съм тази, която търсиш. За мен това не е Много Непозната Гора. Това е просто Моята Гора. И на Мед, и на Сол, и на другите. Не съм срещала твоето изгубено момиче тук, но, ако искаш, може да го потърсим заедно, а и тъкмо ще те запозная с моите приятели.
Не беше нужно дълго да уговарят Пипи. Само след минута тя яздеше гордо коня си, а на седлото зад нея седеше новата и позната.
-Аз съм Пипилота, - представи се Пипи - а,как е твоето име?
-Фикс, - отвърна момичето - мис Фикс.
-Що за име е това? - почуди се Пипи.
-О, нищо специално, - върна Фикс - просто когато срещна нещо, или някой го фиксирам и запомням. И после... е, после често се случва да срещам помежду им различните неща или хора, които биха искали да се разхождат заедно из една Тяхна Гора, но се изгубват, и аз просто ги водя тук. Като каза това Мис Фикс кой знае защо се изчерви, но Пипи не забеляза това, понеже седеше с гръб към нея върху коня и... мислеше...
"Всяка Много Непозната Гора" може да стане любимо място за някого, ако открие в нея приятел... - това си мислеше Пипилота докато яздеше напред през гората към срещата с новите си приятели...
А Мис Фикс седеше на седлото, обгърнала кръста на намерилата се ездачка и се усмихваше...
|