|
Тема |
Измамница |
|
Автор |
medusa (Мамино Меде) |
|
Публикувано | 02.03.02 19:52 |
|
|
Напредва мъчително бавно
Тъгата. Пълзи по гърба ми.
Опитва тя, подлата, хитро,
отново да сграбчи духа ми.
Навява ми мисли отровни,
говори ми с думи лютиви.
Със дарба рисува по мене
сълзи с тъмночерни моливи.
Тя лъже, тя мами и всичко,
което ми казва е грешно.
Усмихвам се, храбро отвръщам,
че вече е станала смешна.
Ядосана, опит тя прави
да скрие от мен светлината.
Преструва се пак на реална,
но бързо прозирам лъжата.
Отпъждам я с лека усмивка.
От нея се бавно извръщам,
а тя пък опашка подвива
и в свойта бърлога се връща.
|
| |
|
|
|