|
Миналият понеделник, 18-ти февруари, Мед, която винаги вярваше в ДобрияСиКъсметКойтоНикогаНеЯНапуска, влезе в тоалетната на 5-тия етаж. Докато кротичко пишкаше, никого необезпокояваща, ОГРОМНАТА врата на тоалетната се сгромоляса върху умната й изненадана главица. Контузена и изтерзана, Мед се измъкна измежду отломките и докуцука до стаята си за да поеме въздух и да се съвземе от неочакваното злонамерено нападение.
Девет дни по-късно, чукайки на вратата от вътрешната страна на стаята си, за да влезе в коридора без да обезпокои понастоящем ползващата нужника дама (защото тоалетната практически бе се оказала със свободен достъп от същият този коридор), през ума на Мед мина мисълта, че може би (защото освен в късмета си, тя твърдо вярваше в добрата воля и съвестната работа на обслужващия сградата персонал) просто никой не е съобщил за развалената врата (не че не се забелязваше ЯСНО, че такава липсва) и, може би, затова тя все още не е оправена. И Мед се залости на телефона и се залови с организаторска работа. Премина с подобаващото за нея спокойствие и невъзмутимост през обичайното прехвърляне от линия на линия, от отдел на отдел. Не обърна внимание на липсата на отговорника за прилежащото на сградата имущество, на неговият заместник, който каза, че това е работа на ел.техниците, на ел.техниците, които прехвърлиха отговорността на водопроводчиците (защото изглежда направиха асоциация “тоалетна” – “водопроводчик”), нито на съответните секретарки, които замотаха телефонния сигнал с гласа на Мед в такъв лабиринт и затворен кръг, че тя така и не разбра чий бе гласът, който й каза “Уведомени сме за повредата”. Чувайки това, Мед се поинтересува, в такъв случай, защо тоалетната все още няма врата, а ЧовекътОтсреща с яден тон, категорично натякващ възмущението му от наглостта на въпроса й каза, че в момента търсят съответните панти за вратата. Мед, все тъй спокойно помисли колко относително е възприятието на различните хора на абстрактното понятие “момент”, (“защото – рече си Мед – в девет дни има доста много момента.”) и с разбиране попита “О, това вероятно е някакъв Особен Вид панти, щом изискват толкова време да бъдат намерени?”, а човекът посмутен отвърна, че “от първи март ще бъдат намерени”. Мед пресметна. Вратата се развали на 18-ти февруари. Днешният ден беше 27-ми февруари. А повредата “ще ЗАПОЧНЕ да бъде овладявана” (бъдещо продължително време – Мед обичаше граматиката и винаги знаеше кое време е, въпреки че все още не познаваше часовника) след 1-ви март (съвсем случайно и в никаква връзка се сети за всички неща, които ще бъдат направени “от понеделник”,“от Нова Година”, “от другия месец” и най-вече “от 1-ви” и как тези дати никога не идваха). “Значи – заключи Мед – никога повече тази тоалетна няма да има врата”.
Мед знаеше и приемаше факта, че живее в държава на абсурдите, но те всеки път я изумяваха с невероятното си разнообразие и въображението, с което бяха прилагани. Да. На интересно място живееше тя. Място с неограничени възможности. Какво повече можеше да иска от живота?
|
Дами и господа Народни Представители!
