един приятел се засегна, та ето доизяснение...

"българите в България" - досега говорихме за българите извън България, в Прага и Ница по-конкретно, въпреки че по мои впечатление навсякъде е същото. Затова написах "българите в България" считайки, че българите в чужбина сме ги обсъдили вече. Да не се разбира, че българите в България са по-лоши от българите в чужбина, щото май така прозвуча. Просто сме едни и същи навсякъде.

Сега, всеки може да каже, ама аз не съм такъв. Е вие може и да не сте такива, ама, първо, вие не сте представителна извадка. Който е учил статистика това му е ясно.

И второ, това, че има и малцинство, което е с по-високи морални стандарти от другите още не променя фактът, че преобладаващото мислене е в насока на шмекерията. Да, много ми се иска всички да мислят за българите съдейки по шепа избрани хора с морал, но фактът е, че реалността не е такава.

И понеже така пише да се прави по дебелите книги, ето ви един пример. Миналата година се запознахме с разните младежи, които бяха дошли тук на "бригада". Всичките бяха студенти, което малко или много предполага, че са интелегетни над средното. До един крадяха. Всичките. Не само, че крадяха, но това беше повод на гордост. Не ги беше срам дори да го говорят публично. Срам ги беше само тия дето ги бяха хванали. Е кажете ми тогава, как да вярвам в бъдещето на България и с какво желание да променям мнението на чужденците за българите (пък дори и когато това засяга мнението им за мен), при положение, че аз не вярвам, че българите заслужаваме хората да имат по-добро мнение за нас.