В мен пък породи един спомен.
Татко често казваше – за всяко идиотско деяние се намира философско оправдание.

Наложи се да прочета форумите по нюзсайтовете тоя ден. Покъртително. Целокупно яко се кефеха на екзекуцията на богаташа. Приемаха го като лично отмъщение за техните несгоди.

Отново си спомням татко – ако не можеш да понесеш отговорността за това, което нямаш, никога няма да си го набавиш защото отговорността да го имаш е още по-тежка.

Народът не се бори за своите права. Те са непосилно бреме за него. – Един роб може да иска само равенство...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от !Soley на 28.10.05 02:00.