Ние с бъдещият ми (а вече вече бивш) съпруг се срещнахме в клубовете на дир.бг, ако това въобще може да се нарече срещване, но да не се отплесвам, че имам и друга работа. Веднага разбрах, че сме сродни души. Използвахме едни и същи остроумия, когато искахме да се харесаме, едни и същи метафори, когато се правехме на интересни, едни и същи псувни, като искахме да кажем на някого, че не е прав и ние сме къде - къде по-по от него. Той винаги пишеше репликите, които смятах за подходящи и обратно. Така се получи, че нямаше смисъл да пишем в едни и същи теми, защото винаги се повтаряхме като някакво хлевоусто ехо. Един ден решихме да се видим. "Къде", веше вторият въпрос, който си зададохме. Аз му предложих да се видим в кафе "Лотос" на ул. "9-ти септември", а той - в кафе "Палма" на ул. "Конт Андровати". Кой да ти знае, че това е една и съща улица и едно и също кафе. И така, точно в 8.00 (независимо, че бях останала с убеждението, че срещата ми е в 20.00 часа) се озовахме едновременно на едно и също място. Има ли смисъл да споменавам, че се познахме веднага. Седнахме и заобсъждахме разни глобални теми, за да се поопознаем. След 20 минути се бяхме поопознали, а след 2 часа - съвсем. Който е чел Библията ще се сети за какво говоря. След 1 ден бяхме влюбени до уши, а след 4 си омръзнахме. Сами се сещате, че когато винаги сте на едно и също мнение за нещата, часовете минават в тягостно мълчание. Което беше твърде жалко, защото сватбата беше планирана за 5 - тия ден. От кумова срама, разписахме. Срам ни беше от кумовете - една много приятна двойка. Оттогава не сме си проговорили, освен по процедурни въпроси. Една сутрин осъзнах, че това не е никакъв живот и му оставих бележка "Искаш ли да се разведем?", а вечерта открих, че ми е отговорил "Да, скъпа". След като приготвихме необходимите документи, се запътихме прегърнати към съда, където ни разведоха. По взаимно съгласие. Сега пак се срещаме в клубовете на дир. бг. Като му видя ника някъде в колонката на отговорите, просто минавам на следващата тема.
Език кости няма - кости троши!
|