за миг даже не съм спряла да възприемам себе си като част от българия.
никва патриотщина, повярвай ми. въпрос на усещане.
никога не съм казвала ВИ, все си казвам НИ.
в настоящата тема също. колко са цигански сватбите НИ.

за олющените блокове не съм спирала да говоря и когато си бях в българия.

знаеш ли всъщност, марта,
за да си в състояние да сравниш 2 неща, трябва да си виждала повече от едно. минумим две.
същото и за да си в състояние да направиш някаква елементарна обективна оценка.
няма как да не харесваш овче сирене, като в твоя свят има само овче сирене и дунавия. овчето е хубаво. ъф корс.
в момента в който опиташ 20 вида сирена, няма нищо ама нищо странно в това, че всъщност осъзнаваш, че ми не - овчето не е толкова хубаво всъщност. има МНОГО по хубави. и за това няма виновни. и не следва да се чувстваш гузен. то просто е така.

не знам дали аз реагирам по емигрантската. твърде е възможно.
но ти със сигурност реагираш елементарно, с будещ у мен удивление комплекс за вина, като все едно си длъжна да поемеш бремето на цяла една неработеща и потънала в кал система.

Не знам дали всъщност някога си била някъде където няма дупки по пътищата, ако си
би следвало да си усетила каквото усещам и аз... Не отчуждение. А тъга.
ако не си ето ще ти кажа - КОНТРАСТА е толкова гигантски. че ти става смешно. че някой все още живее в тази държава.
не бързай да си правиш заключения, аз съм временно в чужбина. ще се прибера. и мнението ми за олющените блокове ще е пак същото. това, че по някое време свикваш с тях и се примиряваш /щото няма как нали/ не променя.. ама никак не променя факта, че е гротесктно.

разбираш ли,
това, че живееш в олющеното и калта
не значи че трябва да го харесваш и подкрепяш.
напротив.
просто трябва да си признаем че е такова.
да знаем какво искаме да е.
и да го направим.
не е кой знае каква философия. хората са го измислили как да стане.

it's all about love.