Аз пък си мисля, че влюбването е концерт по желание. Стоиш си, ей така, на - невлюбен, невлюбен, па вземе че ти омръзне и си викаш "Абе, я да седна да се улюба като хората и аз най - сетне. Глей комшиите какво правят" и ХОП! До около месец си пресно улюбен в каквото там имало под ръка, а после ти отнема около 3-4 месеца, да разбереш, че ти е минало, около 2 да преодолееш навика и около 1 да вземеш решение да не си повече улюбен точно пък в тоз човек и да се отдадеш изцяло на огледалния образ от стената. И така, докато станеш на около 98 години и критериите ти се избистрят до 1 едничко изискване - да не си пикае по пантофите. Партньорът ти, де.

Език кости няма - кости троши!