Чакай да си събера мислите и паданията , а... това да паднеш от лодка май е най-безболезненото а ? не се брои за падане ако питаш мене , а оня уред за кебесене дето си висяла с главата нанадолу от него май най-боли ...

Бе сетих се как неможех да падам ... години наред неможех да падам , нещо ми е такова едно вродено ... и зимата като завали сняг пак неможех да падам ... плъзгаво е насекъде , ама аз немога да падна ... понякога изненадващо се подхлъзвам , разбирасе без да знам че ще се подхлъзна , ама пак не падам , защото някакси ми е вродено да не падам ...винаги се извъртам и ...си оставам на краката ... е да ... ама това беше допреди няколко години ... сега нещо съм одъртел и схванат , и падам ,е не често де ... но се случва...а пък в една книга дето са я чели повечето хора ... незнам защо ...та там се описва как може да летиш , тръгваш да падаш , обаче не уцелваш земята и фръкваш ... пък и в книгата за Питър Пан и там се лети по този начин само , че трябва да си помислиш за нещо хубаво... май ще трябва се обърне повече внимание на опитите за летене ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите