Логично е подобен дълъг текст да не се дочита ако установим, че не е предназначен за нас и не ни касае пряко или косвено. Вероятно мислите, че съм спрял да го чета на "Прекрасно е да си влюбена жена", но НЕ. Всъщност спрях да чета на "това опияняващо чувство съвсем не е вечно". Просто аз не се захващам с нищо, което не е вечно. Тези, коита са ми идвали на гости знаят, че телевизора ми е Операта, радиото - Телефункен. В гаража ми е настанена Волга. С налъмите си мога да танцувам степ, а всички хвалят наполеонките ми. Редингота също ми стои добре. Дори в математиката симпатизирах главно на константните. Жена ми се казва Констанса, но аз я наричам Константа, защото нейното отношение към е мен е постоянно. Както е казал вечният поет - всичко се променя, само ние сме вечни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите