Ооооо, Велито Багряна ли бе, ми какво прави това момиче, ама не съм я чувла от как бяхме в онова заведение "Звездата на моряка", а знаеш дружбата ни е "Вечна и свята", такова е "Сърцето човешко", приеме ли веднъж някого за приятел това е за цял живот...за цял един курс по тай бо, така да се каже....ето какво стихче сътворих в период по случая...

Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,но нивга никому за тях не ще говоря.

Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила.

Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали.

Ще помня даже... даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона...
Но нищо, че очите ми са пак разплакани -
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

Редактирано от пeтъk на 03.12.04 12:15.