аз не разбирам въпроса ти – какво мислим за кое?
Но мога да кажа, че бас ловя, че тоя психолог с мислите на тая жена е илюстрирал как не умеем да сме щастливи, оставяйки всичко за другия ни живот. Поставяки му условия.
Или всичко, което казваме започвайки с “Бих”... е просто носталгия по изживян страх. защото ако можем и знаем какво искаме просто го правим.

А често не можем, защото не смеем, дори и да знаем какво искаме. А не смеем , защото не сме убедени, че го заслужаваме или даже сме убедени, че не го заслужаваме. Тъжно, но е част от ежедневието на всеки един от нас. Всеки има такъв пример за себе си от вчера дори.

Много от нас не смеят да са щастливи... защото не са така възпитани, ...защото им са вметнати вините и преградите на цяло едно общество, .. защото... е по-героично да си пълен с проблеми, отколкото просто да си щастлив, каквото и да означава това.

И.. бля бля .. баси дългата тема е тва.
Не ми се пише..
Просто сме самоограничени човешки същества и тва е.

Айде не се обиждайте, но всеки, който не умее да се смее с глас на поне три неща в ежедневието си... е тъп.
Аз също, но по други параграфи.

...а за миговете... май съм се изприказвала по тая тема.... бе, по всички теми съм се изприказвала.. – и не знам защо, след като нищо не разбирам от тия неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите