И аз обичам Буратино, от първия миг в който го зърнах в къщата на Нума Пумпилио Сармиенто. Помня го, сякаш беше вчера. Един топъл септемврийски ден, преди 3 години, слънцето разливаше топлите си лъчи над обагрената в топли цветове земя, тревата ухаеше на ябълка и канела.
Не знам как възприемат околните Буратино, аз не мога да го опиша, очи, които ме карат да ги хвана за ръка, устни, които ме карат да мечтая за силните му ръце, ръце, които ме карат да потръпвам, щом ме погледне....Буратино!
Сега знам...Буратино е тази любов, която никога няма да забравя, всепоглъщаща, истинска, безапелационна, съдбовна!
Той е моето бананче фламбе, моята баничка бюрек, сладка тригуна и бонбон с любим пълнеж!
За зла съдба Абрахам Паредес, негов тъст, защото забравих да кажа че Буратино, по времето когато се запознахме беше женен за Мария Анхелика, реши да унищожи мечтите ми за щастие и семейство и разкри пред мен зловеща истина:БУРАТИНО Е МОЙ РОДЕН, КРЪВЕН БАЩА!!!
БУРАТИНО Е МОЙ БАЩА!!!!!!
следва......