никога няма мдааа
щото никога никой никога няма да остави на сервитьорката 20% от сметката.
тука са го намислили.
сервитьорката ще направи квото квото квото искаш с мн малки изключения
ама ти ще си платиш с 20% отгоре на сметката.
като правило. значи като гледаш в менюто и всичко там е с отстъпка. щото е без процента на сервитьора, който е задължителен. цените в менюто са само за гледане.

истината е, че в родното ни "кафе София" във Вашингтон си беше почти по родному по следните причини:
сядаме, добър ден добър ден, каменица за мен, загорка за него,
съжеляват те но нямат каменица.
а, ок, няма проблеми, казвам аз с всичкото уважение, което имам в момента към сервитьорската работа, едва ли не още по добре, йупи ето ще пия загорка, откога ми се пие точно загорка. така.
поръчваме след малко аз овчарска салата той салата софия, която е някаква като специалитет на заведението, бе комбинирана.
носят ни салатите. пардон. носят неговата. моята - не. с много съжаление и присвити очи сервитьорката ми казва, че дали случайно няма да е не-проблем ако не сложат яйца на овчарската ми салата защото то-ку-що от кухнята са й казали, че то-ку-що са свършили. даже на неговата салата ей на виж, сложихме последните. и верно неговата салата с яйца. о! ама разбира се, че може без яйца бе. аз забравих ли да кажа, че НеИскамЯйца още със сядането. Ох, за малко да ми сложат яйца, а аз не исках.
Толкова сме свиканали в българия на подобни неща,че не ги забелязваме почти. Не, че и тука ги няма, в американски заведения също, но някак - по рядко е, наистина имат сериозна причина, а не щото някой не е отищъл до магазина на време да купи и ти се извиняват много, не плашаш сметката и тем.
после идва нашето българско момиче и вдига едната бира /празна/ и не пита искаме ли още. цъ. длъжна е да пита. както и да е. ние се провикнахме по нашенски и и казахме, че ако може още една. мерси.
после понеже в америка няма заведение в което да видиш сложен ей така пепелник на масата. цъ. та палим ние и пушим пури. ама нямаме пепелник. и дълго нямахме. и после имахме. мокър!
хахахаха
а бе аз не се оплаквам изобщо.
на мене ми е ОК първо щото нали и аз съм сервитьорка и влизам в положение на всичкото дето може да се случи на една сервитьорка. после нали съм си свикнала в българия и ми е милоооо и раднооо така ;-)))
и пак ше ида в кафе софия! и пак ше искам да пия каменица. и ако пак няма - пак ще пия загорка.

it's all about love.