Аз пък лъжа за всичко, ей така. Каже ми някой, че има нужда от нещо си, от фенерче да си свети в тъмното например и аз веднага му казвам, че имам точно каквото му е необходимо и с удоволствие ще му услужа. Нямам, разбира се и веднага се втурвам да търся фенерче, даже ако търсенето ме затрудни започвам да се ядосвам...абе какъв е тоя, че ще му търся фенерче сега..и съвесем забравям, че сама съм предложила на човека нещо, дето нямам. Забелязвам, че все повече се увличам в лъжите и даже мога да кажа...без тях не мога!Не че нещо ги налага, просто така, лъжа си и естествено...мен ме лъжат!
Хрумна ми веднъж да спра аз да лъжа, току виж и мен спрели да ме лъжат, но веднага отхвърлих тази мисъл като особено вредна.
Даже ако не ме излъжат се чувствам излъгана.