Спете спокойно ....

Eto го цялото написано от ПЕТЪК , намерих го в един форум за минно дело.


В старата гора, там където свършва пътят и започва гората, която е стара, живяло едно зайче, сив горски заек. Ако трябва да сме обективни, в случая аз да съм обективна, защото само аз съм виждала заека, то беше чудно хубаво. Имаше вечно влажен нос, което е много важно за сивите горски зайци и мърдаше с мустаци, подобно на мен./ето така/
За зла съдба заето имало малко петънце в кожухчето, малко кръгче без козина, малко плешиво пространство.Тази нищо и никаква плешива окръжност отблъсквала другите горски животни: Вълкът, патагонската мара, прерийното куче, лисицата и трътлестестото мече.
Заето съзнавало че е отвратително за околните и си направило хралупа в най-тъмната и непроходима част на гората. Издълбало си с помощта на един по-голям морков тайни тунелчета, които минавали през цялата гора. Заето харесвало останалите горски животни и често ги наблюдавало и подслушвало от тайните тунели. Така трупало житейски опит.С дни си фантазирало как отвръща на Лисана, когато тя на глас изказва отрицателното си мнение за Господин Бухал…как помага на мравката да пренесе многолюдната си челяд през реката.
Но най-много от всичко на този свят заето обичало да наблюдава една врана. Заето обожавало враната, за него тя била чудно красива, макар между нас казано да била доста проскубана, а и имала подчертан афинитет към кича. Заето с часове наблюдавало прелестната Агрипина/така се казвала враната/ и се прекланяло пред хубостта и очарованието й. Агрипина, като всяка по-нахакана мадама усещала с корема си мъжкото внимание, макар да не можела да види заето, скрито в тайния тунел.И се кипрела два пъти повече! Непрекъснато оправяла пера, така че да се мерне част от розовкото и месце /дивеч/ повдигала единия си крак, отмятала глава, за да се види чудната и шия.
Зайо се влюбил лудо в Агрипина. Залинял.Зелето и морковите гниели в мазето, другите горски животни вече не били интересни….
Една ранна утрин заекът се сепнал в съня си…чуден сън, Агрипина му позволила да гали перата й!!!!От копнеж заето цялото горяло….не можело така, Заекът бил готов да се закълне, че усеща физическа болка дори от страст към Агрипина. В този миг сив горски заек взел решение, че ще открие чувствата си на враната Агрипина и се запттил към покоите й с решителност и безразсъдство, каквито само нещастно влюбените притежават.
За беда минавайки край потока Заекът зърнал образа си и видял петното!!!!това ужасно плешиво петно…КАК ще се покаже на любимата си с тази епилирана от природата окръжност на главата си!!!! Заето хванало един нож и решено да сложи край на живота си, пред прозреца на Агрипина, без тя да го вижда и се запътило към стария пън, където живеела враната.
Агрипина тъкмо се събуждала, излязла на предния клон и сънливо разперила крилца…имало нещо в образа на Агрипина, което заето не било виждало до този миг…някакво задоволство, лека умора, лениво спокойствие, Агрипина била щастлива.
Тогава Зайо с трепетни пръсти и усмивка на муцуна насочил ножа към влюбеното си сърце и в този миг…….о, ужас, до Агрипина застанал също така сънлив един съвсем ПЛЕШИВ лешояд!!!!!!!!!!!Те гледали един в друг/не в една посока, това са глупсти/ и нежно се докосвали с човки…
Колко си тъпо зае, колко си тъпо, добре че не се уби!!!!!




Абе няма милост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от wiper на 13.08.04 13:02.