понякога се чудя - тва хората сме големи говеда. и съвсем не знам дали щото сме българи или май е световна тая глупост.

бе, много издръжливи копелета сме, бе. Герои.
дай ни да решаваме проблеми. трудни, та чак нерешими и да се хвалим "добре, че бях аз, иначе...."

Геройски да стискаме зъби и да издържаме на собствените си неудовлетворения и това да наричаме ... Благородство, че и .. забележете, Добрина.

Гледам се вечер в огледалото и си викам "бе, мама ти стара, ти за ква се мислиш, бе? Как се сети да наричаш усмивката си Достойнство, а сълзите си Болка. Стиснатите зъби – издръжливост. Не се ли чувстваш глупаво.”

Оная отсреща ме гледа нахално и ми отговаря ..
- извинявай, но в крайна сметка, остава човещината и...
- и световния мир, нали- довършвам аз. – и за каква крайна сметка ми говориш.
Та ти си плащаш всичко сега. Не го ли разбираш. Сега. Няма сметка накрая. Няма. Накрая, просто те няма. Всичко е пито- платено. С теб просто е свършено, накрая.
Накрая тотала е винаги на О (нула), мила моя.
Няма активи и пасиви, няма суми за връщане и суми за плащане.. Няма натрупано с годините благородство, няма натрупана добрина, няма натрупани премълчани думи, няма натрупани сълзи. Нищо не се връща. Нула. Голяма кръгла нула.
3 стъпки под земята, 40 дена, 6 месеца, 1 година и... край... това са последните цифри от живота ти.
Ядосай се. Изпитай ярост и си вземи това, което наистина искаш. изравни сметката сега.

Изгледах снизходително оная отсреща в огледалото и си пуснах душа в банята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от !Soley на 09.07.04 19:49.