сол, something for you..
предоставено от obsession
по Оскар Уайлд

Тя (протяга ръце и го отблъсква):

не говори! не казвай нищо! гласът ти събужда мъчителни спомени - спомени за неща, които са ме карали да те обичам, - спомени, които сега ми вдъхват ужас. а как те обичах! за мен ти беше нещо отделно от обикновения живот, нещо чисто, благородно, честно, неопетнено. светът ми се струваше по-красив, защото ти живееше в него, вярвах в доброто, защото ти съществуваше. а сега... о, като си помисля, че съм въздигнала такъв човек за свой идеал! идеалът на живота ми.


той:

това е твоя грешка. само твоя грешка. грешката, която всички жени допускат. защо вие, жените, не можете да ни обичате заедно с недостаттъците ни? защо ни поставяте не огромни пиетдесетали? ние всички сме неустойчиви - и жените както и мъжете; но когато ние мъжете обичаме жените обичаме ги с всичките им слабости, безрасъдства, несъвършенства, дори ги обичаме още повече заради тях. защото не безпогрешните се нуждаят от любов, а грешните.
и тъкмо когато сме наранени от собствените си ръце или от ръцете на други, любовта трябва да дойде и да ни изцели - за какво иначе съществува любовта?
всички прегрешения, освен прегрешенията спрямо самата нея, Любовта трябва да прости. всеки живот, освен живота без любов, тя трябва да помилва. мъжката любов е такава. в нея има повече широта, повече човечност, отколкото в любовта на жените. вие мислите, че ни въздигате в идеал. а правите от нас само фалшиви идоли. ти създаде от мен един фалшив идол, а аз просто нямах смелост да ти разкрия слабостите си.

по-добре жените да не правят от мъжете идеали! по-добре да не ги издигат на пиедесетали и да се прекланят пред тях, защото могат да погубят не един и два човешки живота...

Щастието на приятелите е благословенно, Хенри!

Редактирано от MissFix на 20.06.04 20:16.