И аз съм си тук.
И ми се пише.
Не пиша, защото не е редно.
Не е възпитано.
и си мълча.
Мога да кажа много неща.
Мога да ги кажа с възпитани думи, но ... няма да бъде истинско, а и вестниците го правят един ден преди мен...
Затова си мълча.

Но пък мога да си мисля. Понякога мисля с такива думи, че ако някой ми напляска, датчици и кабели на мястото, където мисли, че се произвеждат мислите ми и се заслуша... ще остане завинаги осакатен, объркан, дори някой по-чувствителен може да се разплаче.

Имам и много нежни мисли. Понякога. Често
Но и тях не мога да опиша с думи. Пак няма да е честно.
нежността ми засяга много човешки окончания. Опасно е.

Имам и мисли ... наплашени.
и тях скривам. Ако ги кажа, ще заживеят собствен живот..
моите страхове.
Нека останата заключени... аз ще се разправям с тях.

Имам и мисли Обществено Отговорни.
Тях мога да ги кажа, но тях никой не иска да ги слуша.

Имам и мисли за секс. Тях ги превръщам в дела и се изчерпват с това.

Имам и мисли за красиви неща. С тях си чертая света.
и вместо с думи ги разкривам с очи.

Ето как става, че човек си мълчи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите