Всъщност всички се опитват да обяснят какво за тях е живота и как трябва да бъде живян. За целта се използват безброй метафори, сравнения и всевъзможни художествени средства. Това естествено е, защото не можеш да кажеш просто 42 и точка. И ето как се получават многоредови писания идещи да кажат и изкажат колко това 42 е различно и колко това 42 е еднакво. Незнам какво би казал Айнщайн за кое точно е относително и кое не, но на мен ми се струва, че светът е константа, а това е което е относително и пречупва нещата е възприятието на всеки един. Или ако и аз реша да се придържам към метода с метафорите - Светлината е една, а са различни лупите, които я пречупват. Може би мозъчетата са ни много мънички, за да поемат изцяло светлината такава каквато е и ето и необходимостта от стъкалца с ограничение на спектъра. Но пък са достатъчнно големи, за да търсят начини за опростяване на всичко. Както се казва - да го приведат във вид удобен за логаритмуване.

Всъщност май нищо не казах, но пък ме е страх да не ми стане нещо с мозъчето и за това си казвам Стига.

It's me against the world - да, или както се опитва да пропагандира говорителката на Макиавели - It's me in the middle - пак да.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите