...много, много хубав мюзикъл... "Човекът от Ламанча"... още ме усмихва:-)

...за мечтите...
/и откъде ти хрумват... и как само умееш да ме вкараш в...
хубаво е:-)/

мечтая да общувам със света без думи;
да се събуждам и да залязвам светла;
да се гордеят с мен онези, с които аз се гордея;
някъде, някой да мисли за всеки мой миг... с обич;
да са широки и прави пътеките на детето ми;
да са ведри мислите на приятелите ми;
и душите им да са ведри...
да достигна до къщата на Сол навреме - за едно малко;
да ти гледам очите докато говориш - наживо;
да изпея една нощ край морето с Тихия;
мълчаливо да вися край една река с въдица в ръка и АС наоколо;
да ми направи смешна снимка Пете с маниашките си дигитални камери;
да целуна Мед, докато заспива, гушнала Цоко,
да не е нужно Вип да бачка за всички малоумни ТВ полюции;
да се разходя един път из някой парк с малката Фея;
да разбирам езика на земята и да си говорим;
да не мразят евреите останалия свят, и останалия свят да не мрази евреите;
да съм сигурна че винаги ще има ОСТАНАЛ свят...

... да мога да кажа всичко до тук без звук...
и никога, никога да не се отуча да обичам.